Когато се влюбиш

Четиридесет и първа глава

*Сега*

Прекарах 60 дни сама, страдайки, опитвайки се да преживея Картър. Появявайки се на вратата ми днес, отново, ме разтърси. Държах писмото, но не смеех да продължа да чета написаното след: "Бела, "...

*Един месец по-рано*

Бях в един бар с Адам, който ме покани на среща. Ребека и Сара ме накараха да приема. Адам ми говореше нещо за някакъв колеж, но не чувах нищо от това, което казваше. Представях си, дякаш Картър е тук и за какво бихме си говорили. Не ме потърси нито веднъж след онзи ден. Дали беше добре? Още ли беше влюбен в мен, така, както аз в него.
В бара влезе някакво момче, следвано от русокосо момиче. Загледах се в тях.
-Адам, да се махаме оттук - грабнах чантата си.
-Какво има?
Посочих с поглед Картър, който целуваше русото момиче.
Не можех да гледам повече, но в този момент Картър ме видя. Загледа се в мен, но после се опомни и продължи да разговаря с това момиче.
-Адам, моля те, да се махаме - хванах го за ръката.
-Добре, спокойно.
Погледнах Картър, минавайки покрай него за изхода. Челюстта му се затегна, когато видя Адам да поставя целувка на бузата ми, когато излизахме.
-Ще останеш ли с мен тази вечер? - докосна устните ми с неговете. Позволих му достъп, но изведнъж пред лицето ми изникна Картър и се отдръпнах рязко.
-Не мога, Адам, не мога. Обичам го.
-Той е вътре с друга, Бела, приеми го. Всичко между вас приключи.
-Прав си, но просто не мога. Съжалявам.
Адам кимна и се качи в колата си.
-Да те закарам поне? - попита , след като отвори прозореца на колата.
-Няма нужда - поклатих глава.
-Добре тогава. Ако промениш решението си, знаеш къде да ме намериш - каза без да ме поглежда.
С право беше ядосан и наранен. Не можех да лъжа и него, и себе си.
Все още обичах Картър. Дали това щеше някога да се промени?

*Сега*

Започнах да чета проклетото писмо...

Бела, знам, че те нараних твърде много и че нямам право да искам това от теб, но не мога да продължа да живея така. Напускам Торонто. Така е по-добре, но бих искал да те помоля да се видим поне в деня на полета само за пет минути...но най-вероятно не би дошла. Затова ще ти кажа всичко, което означаваш за мен в това писмо.
Ти ме накара да обичам, да ме е грижа, да се страхувам за някого. Заради мен мина през ада, но когато бях с теб, разбрах какво е и раят. Твърде дълго време живях в лъжа, че бях шастлив.
След теб не е имало друга. Онова момиче в бара. Не спах с нея. Мислех си, че така ще те преживея, но не можах да изневеря на любовта си към теб.
Колкото и банално да звуча, колкото и глупаво да е всичко, което ти пиша, колкото и да ме ненавиждаш сега, аз винаги ще те обичам. Надявам се един ден да бъдеш обичана, както заслужаваш от правилния човек за теб. Пожелавам ти да срещнеш онази любов, която ще е достатъчно силна, за да преживее това, което нашата не успя да преживее. Винаги ще те обичам. Вече вярвам, че се раждаме с цел.
Моята беше да те срещна. Защото ти беше и ще останеш моята голяма, истинска и изпепеляваща любов. Обичам те. Завинаги твой.
-Картър

-Той ще си тръгне - казах с треперещи ръце и сгънах писмото, плачейки.
-Даде ми и тази бележка, тук пише летището, часа, дадата. Полетът е днес след два часа. Имаш време да се сбогуваш с него, Бела - Сара ме погледна тъжно.
Поех бележката в ръце.
Трябваше да се сбогувам с него.

***Остават 1 глава и епилог. Как мислете? Ще има ли щастлив край или ще си кажат последно "сбогом"? ***