Когато се влюбиш

Четиринайсета глава

Събудих се. Погледнах часа. Беше 18. Толкова ли време съм спала. Явно доста съм се уморила. При тази мисъл се зясмях на себе си. Какво направих? Отдадох се на Картър. Сега сякаш осъзнах напълно какво се беше случило. И да беше грешка, и да ме нарани, не съжалявах за нищо. Исках го, позволих му да ме има.
Леглото до мен беше празно. Станах и отидох в кухнята, после в хола, но не намерих Картър, като преди това си бях облякла един потник и къси пантолонки набързо. Отворих леко вратата на банята. Къпеше се. Дръпнах завесата едва. Картър се обърна и ми се усмихна. Приближи се бавно до мен, а аз не помръдвах. Погледнах встрани. Изведнъж ме хвана през кръста, повдигна ме леко и ме занесе под душа.
-Какво ще кажеш да спестим малко вода и време? Да се изкъпем заедно?
Едва дишах от породеното вълнение от контакта ни. Дрехите ми бяха мокри. Усещах ги по тялото си. Картър започна да целува врата ми.
-Хайде, Бела, отговори ми - шепнеше през целувките.
-Добре - кимнах.
Устните ни се сляха.
Картър започна да съблича потника, а след това късите ми панталонки, но без да прекъсва целувката.
-Съжаляваш ли?
-Не - бях сигурна в това.
-Радвам се - приглади мократа ми коса назад.
Прегърнах го и стояхме така под душа доста дълго. Отдадени на момента.
Не бива да се влюбвам в този мъж. Това е единственото, което знаех.
-За каква мислиш? - попитах.
-За нищо.
Погледнах го.
-Добре, добре. Мисля си, мисля си за нас - призна накрая.
-Какво за нас? - повдигнах вежда, вода се спускаше по лицето и тялото ми.
-Виж, Бела, не вярвам във връзките, не съм имал сериозна. Имах, веднъж, но тогава разбрах, че те не могат да просъществуват дълго.
-И аз мисля така - поставих ръка на гърдите му - Но защо не опитаме, това нашето няма да е точно връзка, но имам нужда от теб.
-И аз изпитвам тази нужда - целуна мократа ми коса - Не мога да обясня какво и защо го чувствам, но е нещо специално и твърде силно, за да го пусна да си иде просто така.
Кимнах за пореден път, поставяйки глава до сърцето му и се заслушах, чувайки бързите удари именно на това сърце, което вече беше обвързано с моето по някакъв начин.

***
Съжалявам, че се забавих, но ще бъда редовна отново с качването на главите, обещавам! 😘