I need U (P. J. and M. Y.)-завършена

~15~

Хей Джимин!– извиках щастливо и размахах ръка в страни.

Той се обърна и също ми помаха. Дотича до мен. Леко бе изпотен и тениската му бе прилепнала към тялото му. Загледах се в добре оформените му плочки.

Здравей хьонг!– вече стигнал до мен каза поглеждайки ме усмихнато.

Оле когато се усмихне много широко очите му стават като две ленти на лицето. Толкова е сладурскооо~~~~

Пак ли си тренирал?– попитах.

Да! Трябва да тренирам, за да си пазя формата на тялото. Пък и нямаше какво да правя днес....– отвърна ми.

И той като мен... Скучае.

Еми искаш ли да се разходим някъде?– зададох поредния въпрос.

Добре!– каза щастливо русокоското.

Тръгнахме към парка на който смятах да отида одеве.

Когато го стигнахме помолих Джимин да отидем на моето място. Той се съгласи. Ние отидохме на мястото, а то беше...... една малка част от парка, която бе заобиколена от дървета, а в страни имаше едно езеро с ограда около него.

Седнахме на пейката близо до езерото. Аз се загледах в него.... беше едно от любимите ми места. Бе спокойно. Това е нещо, което много обичам. Когато около мен е спокойно, аз също се чувствам спокоен. Забравяй за лошите мисли....

Бях загледан в леко потрепващото езеро и не бях забелязал, че Джимин бе легнал на рамото ми и спеше сладко. Погледнах го една, две, три, четири или повече минути. Взирах се в меките му устни....

Не се стърпях и го целунах по челото. Исках и по устните, но не исках да му изкарвам ангелите. Затова реших челото. Когато приключих Джимин се усмихна още спейки и се сгуши в мен. Аз го прегърнах и отново се загледах в трептящото езеро.....

********************
Хейо....
Сори за грешките!
Знам....
За нищо не става...
Хех дано ви е харесала! <3
Въпреки, че знам, че не е.... :)
0×0