I need U (P. J. and M. Y.)-завършена

~47~

Джимин седеше на чина си и съсредоточено драскаше нещо в тетрадката си.

Джиминее! Ехо! Джимин! Парк Джимин до планетата Земя!– Техьонг мяташе ръцете си пред лицето на приятеля си и се опитваше да го изкара от транса в който бе попаднал.– ДЖИМИН!

А!– накрая той се осъзна и погледна стреснато към Тае.– Каза ли нещо?

Да. Казах.– отвърна му Ким и продължи да говори.– Попитах те за съвет.

Питай ме пак.– Чим се обърна към Техьонг.

Ами къде би ме посъветвал да заведа Куки на среща?– Тае го попита притеснено.

Не знам Тае. Като познавам Кук той ще хареса всяко място. Където решиш.– отвърна му Парк и отново насочи погледа си към тетрадката му.

Ким от своя страна бе много притеснен, но външно не си личеше. Умееше да крие чувствата си и емоциите си пред хората, но за разлика от него, Чим не умееше това. Винаги показваше емоциите си и така всеки човек виждаше тъгата му.

Часът започна и госпожата по английски език влезе в стаята. Всички ученици включително Джимин и Техьонг се изправиха и поздравиха учителката си. После седнаха на местата си и започнаха внимателно да слушат какво говори възрастната дама, но Джимин не ѝ обръщаше внимание. Главата му се намираше на друго място. Задаваше си въпроси.

***
Честита нова година хора!
Дано да е по-добра от миналата!
<3