I need U (P. J. and M. Y.)-завършена

~57~

Юнги се подготви с всичко. Обади се на момчета и ги накара да подготвят мястото където щяха да стоят. Той хвана Джимин под ръка и двамата тръгнаха напред.

Отидоха на ресторант. След това се разходиха в Близкия парк. После минаха през старта зала, където Чим тренираш. От там минаха през всяко свое любимо място, което имаше по един скъп спомен.

След още час обикаляне на квартала, момчетата се върнаха пред дом им.

Хьонг... пак сме пред нас. Какво става? - попита Чим хилейки се.

Нищо. Влизаме вътре. - по-големият го подкани с поглед и веднага тръгна напред към вратата като я отвори.

Джимин тръгна към вратата като я отвори и пристъпи вътре, а след него и Юнги влезе. В самият тъмен коридор имаше цветчета от рози и мечета, които бяха облегнати по стените. Парк се обърна изненадано и усмихнато към ухиленият Мин, после пак върна погледа си напред. Бе стигнал кухнята. Погледна към масата. На нея имаше кървавочервени рози, шампанско и шоколадова торта, като върху нея имаше захарна червена кутийка, две чаши и две чинийки.

Дано ти хареса... – каза Юнги и накара Чим да седне, а той послушно го направи.

Прекрасно е. – отвърна по-малкият с почти насълзени очи.

По-големият седна след него. Той взе двете чаши и чинии, отвори шампанското и нарязани тортата.

Когато изядоха сладкото, Шуга накара Джимин да стане като му хвана ръката и го поведе към задния двор на къщата, незабарвайки да вземе нещото. Закри му очите с другата си ръка и отвари задната врата.

Давай право напред Чими. – продума тихо Юнги.

Чим се подсмихна леко и направи още една крачка напред вече усещайки, че е отвън.

Чонгкук, Техьонг, Сокджин и Намджун седяха усмихнати до ушите. Доближиха се до другите две момчета и внимателно хванаха Парк за различни крайници.

Чими! Няма да си отваряш очите докато не ти кажа! Ясно? – провиква се Мин и разпляска ръце.

Ясно! – отвърна той и стиска очи.

Юнги махна ръката си от очите му, а момчетата го вдигнаха във въздуха започвайки да го въртят. Джимин се смееше силно. Шуга чакаше да мине времето и когато то дойде, той даде знак, момчетата да спрат и да пуснат Парк. Когато го сториха и Чим стъпи на земята, по-големият се доближи до него, хвана го пак за ръката и служи нещото в нея.

Хайде. Отвори очи. – каза Ги, а Чим отвори внимателно очи.

Хьонг, това е захарната кутийка от тортата. Да я изям ли? – попита по-малкият и го погледна в очите.

Не мъниче, отвори я. – обясни му той и се приготви.

Джимин хвана капачето на сладкото и го вдигна, а Мин клекна долу и вдигна поглед. Капки сълзи се спуснаха от очите на Парк.

Това, което си мисля ли е? – попита той и погледна към клекнлия пред него, Шуга.

Парк Джимин! Ще се омъжиш ли за мен?!

От страна на мъникът не се чу нищо. Той поклати многократно главата си за положителен отговор. Юнги това и чакаше. Прегърна го силно, целуна го за кратко и отново се отдели от него.

Той каза да!

Тогава всички се извика силно и вечерта продължи.

-_-_-_-_-_-
Иииии това беше края!
Край на тази история.
Браво на мен, завърших още една от моите глупави истории.
Радвам се, че толкова много хора я четат и гласуват за нея.
Благодаря на всеки от все сърце!
Най-високото ми място е 4,но аз пак се гордея със себе си.
Знам че е нищо, но аз се гордея!
Чао и до нови срещи!
Обичам ви!