Когато двамата се наядоха се прибраха в дома на по-големия и прекараха ноща заедно.
На сутринта изненадата на Мин бе подготвена и добре подправена, но искаше да изчака още, затова само изпрати Чим до тях и отново се прибра.
Година по-късно
Парк бе станал на 19 и завърши училище с отличен, а кариерата му на танцьор потръгва страхотно нагоре. През това време Юнги си намери нова работа с която печелеше доста пари, а и... можеше да наблюдава Джимин почти през цялото време. Точно така... ме заместник на шефа където работеше Чим. Така двамата бяха постоянно заедно.
Една съботна сутрин. Джимин се събуди и разтърка очи като погледна към спящия Мин. Усмихна се игриво и скочи отгоре на Шуга, карайки по-големия да се засмее силно.
Буден си.... не знаех.... – проговори тихо по-малкият.
Буден съм сладурче както и ти, а сега.... искам да се облечеш и да те заведа до изненадата. – каза Юнги и се усмихна.
Изненада? – зачуди се Чим.
Мхм... преди около година бяхме на ресторант... ако помниш и там ти казах че има още една изненада, но реших че е твърде рано.... – обясни той, а Джимин го изгледа въпросително. – Не ме гледай, а ставай и се оправяй.
Добре, добре. Ставам. – тогава по-малкия целуна Мин набързо и стана от него.
Сложи си нови дрехи и зачака хьонга си на долния етаж, а той се преоблече и когато бе готов, слезе при Парк.
Сега искам да излезеш навън и да ме изчакаш отпред. – каза Шуга и се ухили глуповато.
Хах... добре хьонг. – Джимин се засмя силно и излезе отвън заставайки пред вратата.
-_-_-
Окей... това е предпоследната част и сега качвам първа глава на новата ми Юнмин книга.
До последната част :)
YOU ARE READING
I need U (P. J. and M. Y.)-завършена
Short StoryПриятелство: направено от чат... Чувство: нарастващо всеки ден. Чувство наречено "любов". Ако искате да разберете какво става.... Започнете да четете!