I need U (P. J. and M. Y.)-завършена

~14~

Зайче.....– плътния му глас огласи стаята.

Бавно се приближаваше към мен. Някрая беше над мен и ме гледаше.

Знаеш ли, че това исках да го направя отдавна....– поредния възбуждаш въпрос ми бе зададен.

К... к.... кое?– попитах с треперещ глас като се обърнах и легнах с гръб на масата.

Това мъник....

Тогава Техьонг сля устните ни. Той ги задвижи и поиска вход, който веднага му го предоставих. Езиците ни се бореха за надмощие, което накрая Техьонг спечели. През плата на кърпата той хвана пакета ми и го стисна, а аз истенах през целувката от която след това се разделихме. Дишахме тежко, поради липсата ни на въздух.

Май зайчето можело да бъде още по сладко когато стене.....– гледащ ме в очите продума той.

Личеше си, че ми харесва. Не спирах да го гледам в очите и сигурно само с погледа ми той разбра какво искам, но...

Та.... Какъв масаж ще искаш? На цялото тяло или само някой части?– попита ме той като се изправи и застана до мен.

Гледах учудено. Чудех се защо не продължи?

Ехо Джънгкук.... Чуваш ли ме?– гласа му ме изкара от мислите ми.

Да, да.... Ъм.... На цялото тяло.– отвърнах.

Обърнах се отново по корем и Техьонг започна да ме масажира.

На някои места масажираше леко, а на други силно. Натискаше ме навсякъде. А когато бе близо да задника ми се възползваше и ми го стискаше, но се радвам, че го прави....

На колко си?– без да се усетя го попитах.

Наистина ми беше любопитно.

На 20. Ти?

На 18.

Да си се върнем при Юнги

Седях втренчен в белия таван. Отново ми беше много скучно и ми се правеше нещо.... Станах от мястото ми и си взех телефона. Отворих входната врата и излезнах от нас. Тръгнах към най-близкия парк за който се сетих, а именно в този в който обичам да си играя.

Вървях бавно и се натъкнах на Джимин. Сега дали е станало случайно или не, не е важно...

Джимин явно отново е бил в онази зала, защото го видях да се връща от същата улица от която го видях последния път.