I need U (P. J. and M. Y.)-завършена

~11~

Когато мъника се успокои в прегръдката ми се отделихме от нея.

Джимин... Защо се разплака?– погледнах загрижено към него.

Ами... много мразя насреща някой да ми говори със злоба.... И когато това стане аз се разплаквам, но... този път не беше зареди това....– онази палза се появи.– Този път е, защото виждам в очите ти тъга и злоба когато погледна към пианото. Ако знаех нямаше да ти става гадно. Извинявай аз съм виновен!

Джимине... Не си ти виновен!– казах отново слагайки го в обятията ми.

Както и си мислих... мъника пак отвърна на прегръдката ми... Как да не се влюбиш в него? Та той е едно малко сладко коте, което е толкова хубаво... Има стегнато тяло.... да не забравя и стегнатото му дупе. Как може да е толкова привлекателен и толкова крехък същевременно...

Виж Джимин... Става светло. Хайде да тръгваме за срещата ни.– казах галейки мъника.

Добре хьонг!– радостно ми отвърна.

Излезнахме от залата и тръгнахме към мястото.

През пътя си говорехме най-вече за страховете на малкия, но и за любимите ни неща. С всяка крачка научавах нещо ново за него...

Стигнахме мястото и влезнахме в кафенето. Джин ме забеляза и дойде до нас.

Здравей Юнги какво ще...– в този момент той погледна към Джимин и се усмихна щастливо.

Почна се...

Здравей и на теб. Как се казваш?– любопитството на Джин... Винаги е включено.

Джимин. Приятно ми е!– той си подаде ръката, а Джин я пое.

Аз съм Сеокжин, но ми казвай Джин.– глупака най-накрая си махна ръката от тази на Джимин и ме погледна.

Та какво ще искате?– каза Джин.

Нищо особено. На мен една кола.– казах.

На мен също... Ол и едно шоколадово кексче.– допълни и мъника

Добре. Веднага ще ги донеса.

Минаха се няколко минути и Джин ни донесе нещата. Джимин веднага започна да яде, а аз само го гледах...