I need U (P. J. and M. Y.)-завършена

~17~

Бих му направил нещо, но мъника..... е толкова сладък и невинен. Имам чувството, че само като посмеят да го докосна ще се счупи или срине.

Вече бяхме стигнали дома ми и аз отключвах вратата, когато Джимин ме спря с поредния въпрос.

Хьонг.... какво ще ядем?– сладко попита и лека дръпна якето ме като го бе хванал за края му.

Хм....– замислих се.– Ами то няма нищо. Хайде да отидем до магазина.

Добре хьонг!– щастливо се усмихна той и потегли напред.

Аз заключих вратата и догоних мъника.

С бързи крачки или по-скоро бягане, стигнахме магизана. Накупихме всякаква вредна храна и отново с "бързи крачки" тръгнахме към дома ми.

Там веднага влезнахме и Чим се настани на дивана пред големия плосък черен телевизор. Аз оставих храната на масата пред нас и след това седнах до Джимин.

Какво ти се гледа?– попитах хващайки дистанционното.

Ами..... Не знам, но нека да не е нещо страшно.– погледна с молещ се поглед.

Нека да е страшно.– казах пускайки един страшен филм.

Неееееее!– силно се извика той.

Няма страшо Чими.... Нали аз съм тук. Ако те е страх само се сгуши в мен и аз ще започна да те галя, за да се успокоиш.– казах погалвайки го по бузката.

Добре хьонг.– отвърна ми той и насочи вниманието си върху филма.

Пуснах филма и след няколко минути Джимин вече беше в обятията ми. Не мога да повярвам, че се плаши толкова много.(ох аз съм същата😂) За да го успокоя, започнах да го галя по главата. Постепенно слизах надолу и го галех по гърба. Той от своя страна не каза нищо.... само усетих как започна да мърка точно като коте.

Филма свърши, но Джимин така и не ме пусна, а аз продължавах да го галя.

Чими.... Филма свърши.– казах не спирайки да го галя нежно.

Знам, но......– леко надигна погледа си.– Не искам да се отделя от теб.

Само едно знаех в този момент.......

\|\|\|\|\|\|\|\|\|\|\
Еми ето я новата част...
Ъм... дано ви хареса.
Ако има грешки знаете.
И това е за сега.
Чао!