Белла - Брукс #2 Червено

18 Ашли

За първи път влизах тук след като напуснах. Нищо не се беше променило, освен това, че този път идвах тук като собственик. Почти. Роузи все още беше на рецепцията и когато ме видя ми се усмихна. Пак беше измислила нещо, което няма да ми хареса.
-Здравей, Ашли! Ела насам! - приближих се към нея. - Как се чувстваш като знаеш, че той се жени за теб само за да получи Брукс?
Имах нужда от пистолет, който да допра до главата й, но разполагах само с усмивка и опит за сърказъм.
-Ами предполагам, че като него. Замисляла ли си се, че аз може да се омъжвам за него, само защото ще получа Белла, ще ти стана шефка, и ще те уволня. И не ме интересува дали ще го съдиш! Дори ще е още по-добре, защото ще е в затвора и всичко ще бъде за мен.
Обърнах се и се запътих към кабинета му. Моник стоеше на моето място и разговаряше по телефона.
Тя вдигна пръст за да я изчакам да затвори.
-Този следобед идваш с мен на модно ревю. - каза ми след като затвори.
-Добре! Той тук ли е?
-Влизай направо!
***
-Ще ти се обадя по-късно! Имам среща сега! Добре, бабо! И аз.
Той остави телефонната слушалка. И потърка лицето си с длани и зарови пръсти в косата си. Колко я мразех тази коса с тези малки сладки къдрици, които се заплитаха в пръстите ми. Мразех и пръстите му...
-Защо си дошла? - Приближих се към него и седнах на ръба на бюрото му.
-Трябва да определим дата.
-Щях да ти пиша, но още не съм я измислил.
-Какво ще кажеш за Коледа?
-Няма да се женя на Коледа! Или на Нова Година!
-А кога?
-През пролетта!
-Пред пролетта? Това е доста време!
-Имаме много неща за подготвяне и договори за подписване. А и времето през април в Ню Йорк е прекрасно.
-Обясни го тогава на Кейт, защото тя не иска да чака. Каза да се оженим до края на годината.
-Няма да стане! Сестра ти ще чака! - той се облегна назад в стола си. - Извинявай, Аш, просто...
-Спокойно, Маркъс! Просто иска да си направи прическа за сватбата ни, преди да изгуби косата си. Тази сутрин дойде в офиса и ми каза, че след две седмици започва. Иначе аз мога да отлагам докато се откажеш или умреш!
-Не мисля да умирам... Мамка му, нали не ме заплашваш?
-Спокойно! Ако те убия няма да мога правя живота ти черен. Какво ще кажеш за след нова година? Средата на януари!
-Много е студено!
-Решил си да е април!
-Да, и няма да се откажа! Спокойно това не ни пречи да правим бебе! Спря хапчетата, нали?
-Те не се спират току така! Имам си график и твърде много работа...
Той се изправи и застана пред мен. Панталонът тази сутрин беше най-добрият ми избор. Поздравих се мислено. Докато не усетих как ръцете му докосват бедрата ми и бавно ги раздалечава за да застане между тях. Не откъсвах поглед от неговия. Не можех да му позволя само с един поглед да поеме контрол над мен. Пръстите му бавно и нежно галеха бедрата ми. Слизайки от бюрото му се отърках в него, а ръцете му се озоваха на кръста ми. Сложих ръцете си на гърдите му и се преборих с желанието да го погаля. Вместо това го накарах да седне. Подпрях ръце на облегалката на стола. Лицето му беше срещу моето и виждах доволната му усмивка. Сладките му устни ме подканяха да ги вкуся, а погледът му беше очакващ и знаещ. Не можех да го направя. Щеше да се случи някой друг път, когато не очаква.
-Сега си тръгвам, а когато решиш за датата ми се обади!
Тръгнах към вратата, но преди да я отворя се обърнах. Исках да изтрия тази усмивка от лицето му. Усмихнах му се.
-И между другото, реших да уволня Роузи.
Видях как усмивката му се стопи, но нямах намерение да оставам повече там за да се насладя. Целта ми беше асансьора преди да ме настигне. Чух как вратата му се затръшва, но не трябваше да показвам слабост. Вървях уверено към асансьора. Вратата беше затворена, но се отвори тъкмо на време и двама мъже излязоха от него. Влязох. Видях Моник, която отиваше към Роузи. Натиснах копчето, а той се приближаваше към мен. Беше ядосан, много ядосан. Вратите се затваряха, но той успя да влезе. Бях загазила.