Белла - Брукс #2 Червено

55 Маркъс

-Моник, обади се на Джаксън и му кажи, че ми трябва тук. Аштън и Дмитрий да поемат Ашли! - трябваше да изкарам приятелката ми от стаята преди да направи нещо на Анабел. - Анди върви с нея, да не вземе да направи някоя глупост.
Докато излизаше Моник ме гледаше ядосано. По късно щях да си го получа. И двете с Ашли щяха да ми разкажат играта. Веднага след като вратата се затвори, Анабел сложи ръцете си на врата ми и ме целуна. - отблъснах ръцете й, но тя прошепна в устните ми.
-Притесни ме, много.
-Ще ти го кажа направо, Ани! Между нас не може да има нищо.
-Тя те откъсна от мен!
-Не беше тя! Всичко приключи, много преди да се появи Ашли. Имаш страхотен мъж до себе си, не се занимавай с мен!
-Ще ми липсва секса с теб. Никой не е по-добър от теб.
-Наистина обичам Ашли и няма да ми липсва секса с теб. Ашли е много добра в това. Кара ме да забравям всички преди нея и не искам да ме ревнува, затова ще е най-добре да не се виждаме повече с теб.
Тя беше бясна от отказа ми, но го прие, поне привидно. Дори и да не се откажеше от мен, аз бях сигурен, че няма да го причиня на Алши. Твърде много я обичах.

Когато Анабел си тръгна, Моник влезе. Трябваше да открия телефона ми за да се обадя на Ашли.
-Ти си голям идиот! Знаеш ли как изглеждаше всичко това от страни?
-Казах й да не ме търси повече. Сега можеш ли да ми кажеш къде е проклетият ми телефон?
Тя бръкна в джоба си, извади го и ми го подаде. Ашли не ми вдигна. Този път не й бях ядосан. Моник беше права и бях наясно как изглеждаше всичко отстрани. Не бях бесен само на Анабел, бях бесен и на себе си.
-Ако бях на нейно място щях да те довърша! - Моник отново излезе от стаята, а аз отново набрах номера на Ашли. Този път ми вдигна Джаксън.
-Къде е тя? - попитах го.
-В Брукс. Вече казах на Моник, но ще ти го кажа и на теб. Тя не ме пуска да дойда при теб. Изпратих ти Аштън, а Дмитрий ще остане с мен.
И ми затвори. По-късно ми се обади от неговия телефон. Не ми беше затворил той, а Ашли. Наистина бях загазил и нямаше смисъл да пробвам да й звъня, защото бях сигурен, че няма да ми се обади. Беше такъв инат.