Белла - Брукс #2 Червено

38 Маркъс

Баба Луси не беше доволна, че отидох без Ашли. Аз щях да се женя и това, че не доведох годеницата си беше най-лошото, което можех да направя и Дядо Коледа нямаше да ми донесе подаръци. Баща ми го прие малко по-добре. Беше разочарован, но пък за него беше важно, че е успял да събере всичките си деца. Мисти не им каза, че има приятел, защото щеше да бъде принудена да го доведе, а тя нямаше такова желание. По-късно ми каза, че след Нова година ще го разкара. На вечерята обсъждаше с Джоузефин какви филми се очакват за следващата година и какви книги са прочели през тази, а Лиъм както обикновено мълчеше и слушаше.
-Значи Уилямс и Брукс ще се обединят? - попита ме баща ми, но не ме оставиха да отговоря.
-Стивън, не го разпитвай за работа! - Мариса се обади за първи път тази вечер.
-Няма проблем, Мариса. Това беше желанието на дядо. Един ден компанията отново да е цяла. Винаги съм знаел, че някой ден ще се оженя за Брукс.
-Значи брак по сметка! - най-накрая хлапакът се обади.
-Когато я видиш ще разбереш защо се женя за нея, малки братко!
-Секси ли е?
-Лиъм! - казаха в един глас майка му и баща ни и всички се разсмяха.
Аз го наблюдавах. Беше толкова странно. Беше пораснал. Промяната си личеше. Сякаш гледах себе си преди десет години. Единствената разлика помежду ни беше, че той беше по-светъл и косата му не беше къдрава. Подстригваше я твърде късо. По-късно трябваше да си поговоря с него.
***
След вечерята баща ми ме зъмъкна в кабинета си. Знаех, че преди бях неговата гордост и най-голямото разочарование.
-Още ли се сърдиш, че не дойдох във Вашингтон?
-Отдавна вече съм приел решението ти, Маркъс! - той замълча. Беше седнал на стола си и въртеше любимата си писалка в пръстите си. Бях седнал на канапето под прозореца, където обичаше да чете. - Ти винаги си бил до майка си, което наистина ме радва, защото аз не пожелах да остана. Тогава наистина си мислех, че вземам правилното решение, а тя грешното.
-Тя не е имала избор!
-Всички имаме правото на избор. Дали е правилен или грешен е друг въпрос.
-Белла е целият живот на мама. Не мога да я оставя в ръцете на някой друг. Тя също не е могла.
-Разбирам. Вече сме говорили за това. - баща ми въздъхна и хвърли писалката на масата. - Имам голям проблем с Мариса. Иска да се разведем.
-Причина? - не ме изненадваше. Този брак беше продължил твърде дълго.
-Работя твърде много, не съм до нея и децата.
-Тя нали знае, че живеят този живот, благодарение на работата ти?
-Няма значение. Твърдо е решила, дори подаде молба.
-Няма ли начин да я разубедиш?
-Не мисля.
-А Джоузи и Лиъм?
-Джоузи го приема по-добре. Наговори малко глупости, но й мина бързо. Лиъм ме притеснява. Той не е от най-разговорливите, но сега не казва абсолютно нищо по този въпрос.
-Мислиш, че в един момент ще избухне?
-Чакам го всеки момент. На тази възраст са много опасни.
-Мариса, разбира ли каква бомба със закъснител е този развод?
-Казва, че достатъчно е чакала децата да пораснат и че са достатъчно големи за да приемат решението й.
-Опитай се да я задържиш!
-Ти ще се преместиш ли тук за да поемеш кантората?
-И пак си дойдохме на думата!
-Знаеш ли, колко се бях зарадвал, когато ми каза, че ще учиш право? Когато имаше нужда от съвет и се обръщаше към мен!
-Ти знаеш причината, поради която взех това решение!
-И все пак си мечтаех, че може би го правиш и заради мен.
-Бях на четири, когато ни изостави за да дойдеш тук! Никога нищо не бях искал от теб и нямах намерение, но ти наистина си добър адвокат.
-Исках да съм до теб. Не исках да тръгвам, но Анет винаги е обичала само един мъж и това не бях аз. Не можех да остана там и да я гледам как страда, защото той е избрал друга, а тя е принудена да живее с мен.
-Никога не си ми говорил за това.
-Ти не се интересуваше от моите мотиви. Тя можеше да тръгне с мен, но избра да бъде близо до него и да го чака.
-За нея и за дядо Белла винаги е била най-важна. През целия ми живот ми е повтаряно, че трябва да събера Уилямс-Брукс. Че трябва да се оженя за Брукс. Никой не ме питаше аз какво искам. Учих право за да намеря решение. За да открия вратичката, за да мога да живея собственият си живот. Никога не съм имал свой живот. Докато срещнах Ашли. За първи път се радвах и бях благодарен за това, че не открих друго решение. Тя е всичко, което някога съм искал и сега я имам и то без да губим Уилямс-Брукс. Ако обичаш Мариса, ако обичаш общите ви деца, опитай да я задържиш! Говори с нея!
-Много добър съвет, но е късно, не иска да ме чуе! А аз винаги съм обичал само майка ти и Мариса го знае. И ето, че сега ставам мъж с три развода зад гърба си. Наистина се радвам за теб и се надявам да не се самозалъгваш, че я обичаш.
Знаех, че не се самозалъгвам. Ашли беше мила, сладка и ме побъркваше. Щях да я обичам и без Брукс.