Белла - Брукс #2 Червено

33 Ашли

Мразех този апартамент. Защо въобще се съгласих да дойда? Трябваше да пия нещо. Отправих се към кухнята. Не че имаше някакъв смисъл. Той нямаше никаква храна и нищо за пиене, но когато влязох се изненадах. На бара му имаше бутилки с алкохол. Той вървеше след мен. Нито една бутилка не беше отворена.
-Защо ти е всичкият този алкохол?
Той повдигна рамене.
-Седем бутилки. Ако искаш да ти налея нещо.
Не разбирах, защо стояха на бара при това неотваряни, но той продължи.
-За седемте дни, в които не ми се обаждаше.
-Не са отваряни.
-Ами първата вечер исках да се напия, но пък на следващият ден щях да имам главоболие, затова я оставих.
-А защо си продължил да купуваш?
-Какво искаш да пиеш? - приближи се към пълните бутилки без да ми даде отговор.
-Вода. - Обърна се към мен за миг, но после взе една чаша и ми наля. Подаде ми я и стоеше до мен. Гледаше ме, докато пия.
-Нямам обяснение защо ги купих. Може би щях да изпия всичкия алкохол някоя вечер. Може би дори тази, но сестра ти ми каза, че Карл се е прибрал.
-Да, разбира се, че ти е казала!
-След като ти не ми се обаждаше аз звънях на нея. Между другото избрахме дата за сватбата.
Вдигнах чашата и изпих всичката вода. Май имах нужда от нещо по-силно.
-Искаш ли да я разбереш? - не му отговорих, а и той не ме остави. - И да не искаш ще ти кажа... Първи май.
-Добре!
Стояхме известно време така.
-Ще останеш ли тази нощ?
Попита ме накрая той.
-Нали за това ме доведе тук? -Той отново прокара пръстите си през косата. И кръвта все още стоеше там. - Имам нужда от душ и да се наспя, но съм убедена, че ти имаш други планове.
-Ядосана ли си ми?
Мислех си да го ударя или да му дам някой саркастичен отговор. Как смееше да ми задава този въпрос?
-Разбира се, че съм ти ядосана! Карл се прибра, а ти развали партито му! Не трябваше да идваш и да ме караш да си тръгна от там!
-Не те искам близо до онова хлапе. Не го ли видя, как ме удари?
-Видях го! И затова тръгнах с теб, но не трябваше и ти да го удряш! Той е два пъти по-дребен от теб!
-Моля ти се, Аш. Не мога да си представя, че си прекарваш времето с него, а мен ме игнорираш!
-Ще се омъжвам за теб, забрави ли? Исках да прекарам малко време с приятелите ми и възможно по-далеч от теб. Не мога да мисля, когато си наблизо! И когато ... Виж какво стана! Дойде у дома, каза ми да тръгна с теб и аз като пълна глупачка веднага те хванах за ръчичка и те последвах. Не знам на кого съм по-ядосана. На теб или на себе си.
-Харесва ми, когато правиш, каквото искам!
На мен не ми харесваше. Исках да го ударя. Исках да си отида. Исках да пратя всичко по дяволите. И годежът, и Брукс. Най-вече Маркъс.
-Мразя те! Не искам да се омъжвам за теб! Не искам до края на живота ми да ми казваш какво да правя. Да ме белязваш и връзваш, да ми криеш дрехите, да ми взимаш телефона, да нараняваш приятелите ми и да се държиш като луд! Сега искам да си взема един душ и да си легна. А утре сутрин искам кафе и палачинки за закуска! В леглото! И си оправи ръката, защото е в кръв и рани.