Белла - Брукс #2 Червено

Бисквитка #30 Маркъс

Тя отново не ми вдигаше. Омръзна ми да си говоря със сестра й. Вече цяла седмица беше минала откакто не я бях виждал. Имах нужда от нея. Исках да я докосвам или поне да я чувах по телефона.
За пореден път набрах номера й. От два дни беше започнала да ми затваря вместо просто да ме игнорира. Не можех да си върша работата. Моник влезе при мен, докато държах телефона на ухото си.
-Дай ми това! - тя дръпна телефона от ръцете ми и затвори. Аз посегнах да си го взема, но тя не ми го даде. - Не! Няма да ти вдигне, така че най-добре се откажи. Прибирай се, всички вече си тръгнаха.
***
Поредната вечер без Ашли. Облякох спортен екип, сложих шапка и качулката върху нея. Излязох и започнах да тичам за да се изморя. Поредната вечер, в която тичах, за да мога да заспя. В слушалките ми звучаха Fall Out Boy, но колкото и да се опитвах да не мисля за нея не успявах. Имах нужда от физическата й близост. Имах нужда да ми се скара, да ми каже в очите, че ме мрази, а после да стене в ръцете ми. Тичах, а музиката се сливаше с мислите ми за това, което щях да направя с нея. Първите снежинки започнаха да се сипят. Спрях да тичам и се загледах в небето. Затворих очи, когато усетих снежинките да падат по лицето ми. Знаех, че трябва да се обърна и да започна да тичам към нас, но не исках. Така или иначе щях да се прибера мокър и измръзнал. Сам. Започвах да мразея онзи апартамент не по-малко от нея.
Когато се прибрах носех поредната бутилка с алкохол. Не я отворих. Не исках да пия. Исках само да се наспя, но и тази нощ нямаше да мога. Шесте пълни бутилки си стояха все още на бара и сложих седмата до тях. Съблякох мокрите си от снега дрехи и влязох в банята. Лицето в огледалото сякаш беше на някой друг. Очите ми бяха подпухнали от недоспиването, брадата ми беше на една седмица. Взех самобръсначката, но и този път не я включих. Харесваше й брадата ми. Може би щях да я оставя за още един ден. Влязох под душа и топлата вода започна да се стича по тялото ми. Затворих очите си.

Отместих мократа й коса за да имам достъп до нежната кожа на шията й. Пръстите ми се плъзгаха по мократа й кожа. Имах нужда да я вкуся.
-Готова ли си? - прошепнах в ухото й.
-Не! - отговорът й излезе със стон.
-Искам те тук.
Обърна се и зарови пръсти в косата ми. Усмихна ми се. Придърпа ме за целувка. Сладките й устни се сляха с моите и бавно започнаха да се спускат по тялото ми. Тя беше на колене пред мен, с пениса ми в устата си.

Стоях под душа и топлата вода продължаваше да се стича по тялото ми, докато фантазията ми бавно започваше да се стопява, а пенисът ми вече болезнено пулсираше в ръката ми. Чувствах се като някой разгонен тийнейджър, а с нея правех грешка след грешка. Трябваше да направя нещо. Да говоря с нея и да й кажа как се чувствам. Че имам нужда от нея и я обичам. Не че щеше да ми повярва.
Спрях душа и увих хавлия около кръста си. Взех телефона си, но пръстите ми трепереха. Седнах на леглото и се загледах в името й. Тя отново щеше да ми затвори или да ме игнорира. Но го направих. Натиснах екрана и се заслушах в сигнала. Нямаше отговор, никакъв. Легнах на леглото по корем, а телефонът беше до мен. Гледах го. Не исках да звъня на Кейт, но тя щеше да поговори с мен за Ашли. Моник вече не искаше да ме слуша. Включих го, открих номера и я набрах. Вдигна ми на второто позвъняване и я включих на високоговорител.
-Дано ми звъниш за да ми съобщиш датата, а не отново да се оплакваш от сестра ми.
-Тя ми липсва.
-Не си я виждал от една седмица.
-Да. Нали това казвам, липсва ми.
-Ще ми кажеш ли дата или не?
-Първи май.
-Много е късно, но вече е късно и за коледна сватба.
-Между Коледа и Нова година?
-Тогава започвам терапията.
-Тогава защо ме питаш за дата, а после ми казваш, че е късно?
-Защото може да съм мъртва.
-Не говори глупости.
-Маркъс!
-Дай ми Ашли на телефона, моля те!
-Не мога! Аз съм с Айзък, а тя прави парти за Карл и Кам. Това май не трябваше да ти го казвам.
-Къде? - изправих се и тръгнах към гардероба.
-У тях, как къде?
-У тях?
-В апартамента им, тя живееше с него.
-Кога изобщо се е прибрал и кой по дяволите е Кам?
-По-добре не ходи там, тя ще ме убие!
Затворих й и започнах да се обличам. Карл се беше прибрал, а тя дори не ми се обади да ми каже. И кой по дяволите беше Кам?