Белла - Брукс #2 Червено

🔞🔞🔞24 Маркъс🔞🔞🔞

🔞🔞🔞
Хванах косата й и я дръпнах за да ме погледне. Устните й се усмихваха. Наведох се за да я целуна, а тя ги отдръпна. Мамка му! Тя успяваше. Стиснах я по-силно и вече не можеше да мърда. Тя си получи целувката, а аз изгубих ума си. Отново се отдръпна, но този път я оставих и пуснах косата й. Погали корема ми и хвана колана ми. Не го разкопча, а ме дръпна към нея. Към леглото. Качи се на него и застана на колене. Целунах я отново, докато тя ме разкопчаваше. Отдръпна се от мен и освободи пениса ми. Погали го, докато ме гледаше в очите. Буквално ме държеше в ръцете си и много добре го знаеше и използваше. Исках си обратно контрола. И не го исках. Просто я оставих. Нека си мисли каквото иска. Вече бях в устата й. В сладката й уста. Сгреших. Контролът беше изцяло неин. Главата й се движеше, а аз усещах, че не мога да дишам, въпреки че поемаше малка част от него. Имах нужда от още. Исках да го сложи целия в устата си. Исках да усетя гърлото ѝ, предела ѝ. Чувах собствените си стонове, как се откъсват от устните ми. Имах нужда да ме поеме повече. Зарових пръсти в косата й и го направих. Натиках го колкото можах и се надявах, че ще се чувства добре и намя да ѝ прилошее. Чуках я в красивата уста и тя нямаше нищо против. Не продължи дълго. Играта, която ми спретна в колата ме беше подготвила. Твърде бързо бях готов да свърша в устата ѝ. Извадих го, но тя чакаше за още. Посегна отново към него, но аз започнах да движа ръката си. Помпах докато тя стоеше и ме гледаше. Когато отново го насочих към устните й тя го облиза. Оставих я да го поеме.
-Поеми го колкото можеш повече! - знаех, че няма опит, въпреки че се справяше добре. Изпълняваше добре инструкциите ми. Пое го почти до края. Исках да знам колко още може. - Направи го пак! - държах косата й, докато тя ме поемаше отново и отново, почти до края. Вече знаех. Можех да си върна контрола! Но дали наистина беше така? Бях объркан. Кой водеше играта? Кой имаше контрола и кой получаваше това, което иска? Тя стенеше, виждах наслада в погледа ѝ. Стиснах силно косата й. Не исках да я боли и наистина се надявах да се чувства добре. Устата й. Съсредоточих се в нея. Вкарвах го и го изкарвах докато тя чакаше. Отново и отново. Не можех повече. Исках да продължа да го правя. Тя беше изпълнителна, беше всичко онова, което исках, но не издържах повече. Въпреки това забавих и го искарах. Тя вече го държеше с тънките си пръсти и докато го облизваше ме гледаше в очите. Не исках да спира. Погалих я и зарових пръсти в косата й. Трябваше да спре веднага. Това наказание не беше за мен, а за нея. А беше ли наистина наказание или просто част от играта, която играехме? Бях забравил всичко. Исках я толкова силно. Тикнах я назад и тя падна на леглото. Хванах краката й и я наместих. Събух я и не чаках повече. Държах краката й на рамото си докато се забивах в сладкото и котенце и все още се молех да не свърша бързо, но наистина вече не издържах. Забих се дълбоко в нея, докато спермата ми се изливаше в нея. Отпуснах се, облекчен и напълно опиянен от нея. Зарових лице в шията й. Обичах шията й. Миришеше хубаво, миришеше на Ашли.
-Как беше? - какви тъпи въпроси задавах!
-Кратко!
-Кратко? Ненаситница... Изчакай малко. - тя се опита да се надигне, но нямаше да й позволя. Беше толкова сладка и толкова моя. Хванах ръцете й, когато се опита да ме отмести.
-Тежиш ми, Маркъс!
-Още малко...
Раздвижих се. Усещането да съм вътре в нея беше по-хубаво от всичко.