Белла - Брукс #2 Червено

13 Маркъс

Пуснах я. Тя мина през хола, взе си палтото и затръшна входната врата. Сега вече съседът ми отсреща щеше да се събуди.
-По дяволите! - тя тръгна сама. С кола ли беше дошла или с такси? Беше късно, мамка му. Как можах да я пусна? Как можах да й наговоря онези неща? Не ги мислех, но когато ми каза, че си тръгва избухнах. Исках я до мен. Исках да я усещам до себе си, да се събудя до нея, преди нея и да я гледам как спи. Просто можех да я помоля, а не да й наговоря всички онези глупости.
Отидох в кухнята и започнах да отварям шкафовете. Търсех алкохол.
-Мамка му! - в шибания апартамент нямаше никакъв шибан алкохол. Взех една чаша и я напълних с вода. Шибаната вода имаше вкус на нищо. Хвърлих шибаната чаша към стената и тя се пръсна на малки шибани парченца, а водата в нея направи мокро петно и се стече по стената. Прокарах пръсти през косата ми. Нямах представа дали Кейт спи. Не исках да я будя, ако беше заспала. Тя беше преживяла твърде много и... Как ли се чувстваше Ашли? Как ли изживяваше всичко това, което й се случи? Най-добрият й приятел замина, сестра й се разболя, гаджето й я лъжеше? Идваше ми да се разкрещя и да си хвърля един хубав бой. Само дето стената и ръката ми все още помнеха предишния.
-Тъпанар! - Колко тъп трябва си за да наговориш всички онези неща на момичето, което обичаш и да я оставиш да си тръгне сама в два и половина през нощта? Трябваше да разбера дали се е прибрала. Набрах номера й. Не ми отговори, а аз исках да разбия шибания телефон на парчета.
Лежах на пода в хола и гледах тавана, а телефонът лежеже до мен напълно здрав. Беше ли се прибрала? Защо не ми вдигна? Затворих очите си. Все още виждах сълзите й. Болката, която й причиних. Телефонът започна да вибрира и се изправих бързо. Беше Моник. Вдигнах й.
-Ти си идиот!
-Знам.
-Току що говорих с Кейт. Не се е обадила на теб, защото иска да те убие. - гласът й беше спокоен, но и сънен. - Обадих ти се само за да ти кажа, че Ашли се е прибрала. Зле е, в леглото си е, и плаче.
И след това затвори.