Белла - Брукс #2 Червено

21 Маркъс

Тя си харесваше роклята, обичаше обувките и пръстена. А аз бях като някой хлапак, който точи лиги по новото момиче в училище. Радвах се, че я привличам, защото иначе бях изгубен. Стояхме двамата в лимузината, която щеше да ни закара на събитието. До преди малко не осъзнавах, че това ще е първото ни показване пред хора като сгодени. Моник ни остави сами. Щеше да дойде с нейната кола. Не беше добра идея, защото Ашли беше кръстосала краката си, които се виждаха под дългата цепка. Искаше ми се да прокарам пръсти по крака й. Бях седнал до нея и не спирах да зяпам краката й. Роклята акцентираше върху тях. Аз мислех само как да ги сложа на раменете ми. Скоро щяхме да пристигнем, а аз не можех да мисля трезво. Обърнах се към нея, а тя ме наблюдаваше съсредоточено.
-Краката ми ли зяпаше?
-Да. Имаш много хубави крака!
Направих го. Стиснах коляното й и бавно започнах да движа ръката си. Когато стигнах ръба на чорапа усетих кожата й. Настръхваше от допира ми. Тя ми даде достъп. Тя ме предизвикваше. Бавно прокарах пръсти по бельото й и очаквах то да се намокри. Тя изстена, аз зарових глава във врата й и усетих как се овлажнява. Галех я, целувах врата й и слушах дишането й. Идваше ми да се обадя на шофьора и да му кажа да обърне, но вече беше късно. Тя се сепна от гласа му.
-Почти пристигнахме, г-н Алекзандър.
Добре, че му казах да вдигне преградата и да ме предупреди преди да пристигнем. С най-голямо съжаление махнах ръката си от топлото местенце между краката й.
-Сега, както си възбудена си още по-красива! - мамка му! Току що й направих комплимент. Край с грубото ми държание. Трябваше да се осъзная и да съм сигурен, че тази вечер ще си получи наказанието, а няма да го обърне срещу мен. Колата спря. Нейната врата се отвори и шофьорът й подаде ръка, а аз я последвах. Имаше хора и светкавици. Сложих ръката си на кръста й и я поведох към входа на залата. Открих Моник, която разговаряше с Джими и новото момиче, което Джими препоръча за фотограф. Вярвах му, защото той беше много добър и правеше истински шедьоври. Сега трябваше да открия Джаксън и Дмитрий.