Белла - Брукс #2 Червено

31 Маркъс

Опитвах се да спазвам допустимата скорост, но беше трудно. Трябваше да стигна там възможно най-бързо. Проклетото Quattro имаше нужда от скорост...
Проклетият сфетофар светеше безкрайно в червено... Проклетата Ашли правеше купон без мен...
Държах ключа в ръката си през цялото време, а там едва успях да го вкарам в ключалката.
Не видях Ашли в стаята. Видях Лили - приятелката на Карл. Джими и новата фотографка. Къде беше Ашли? Карл се приближи към мен.
-Прибрал си се.
-Прибрах се. - скръсти ръце пред гърдите си и чакаше.
-Не знаех.
-А защо ти е да знаеш?
-Маркъс. - Ашли се появи от кухнята и носеше купа с пуканки.
-Здравей, Аш. Трябва да поговорим. - тя остави пуканките на масата и се приближи. Беше с плитки. Последният път, когато изглеждаше по този начин я чуках точно тук, на този под.
-Утре ще ти се обадя.
-Знаеш много добре, че няма да го направиш и ако започна да ти звъня пак ще ми затвориш или просто ще ме игнорираш.
-Щом ти казвам, че ще ти се обадя, ще го направя.
-Не ти вярвам!
-Обичам си новата стая! - някакъв се появи от коридора към стаите. Не някакъв, а оня от снимките. - Здравей! - най-накрая ме поздрави.
-Кам, това е Маркъс. - значи това беше Кам. Това хлапе едва ли беше на повече от 19, но ме гледаше лошо. Щях да го убия. Дано Ашли не е направила някоя глупост с него, защото щях да убия и нея. Погледнах към нея. Беше притеснена.
-Това той ли е? - каза той и се приближи към мен. Юмрюкът му се заби в челюстта ми. Трябваше да се съвзема бързо. Това хлапе удряше здраво и без предупреждение.
-Мъртъв си! - посочих го с пръст и тръгнах към него, но Ашли застана пред мен.
-Не, Маркъс! Успокой се! - ръцете й бяха на гърдите ми. Допирът й ме успокои за секунда, само че не знаех какво е правила с него до сега. Хванах ръцете й и ги отместих от тялото ми. А Карл държеше копелето далеч от мен. Как въобще се осмели да ме удари? Беше поне с една глава по-нисък от мен и повече от 50 килограма. Можех да помета пода с него, ако ме оставеха. Но нямаше да ми позволят, а Ашли хвана ръката ми и ме замъкна към стаята си. Челюстта ми пулсираше. Глупакът имаше доста силен удар.
-Какво има между вас? - опитвах се да не й викам, но ми беше трудно.
-Нищо!
Беше се подпряла на вратата и ме гледаше право в очите. Наистина ли си мислеше, че ще й повярвам или пък че ще може да ме спре да изляза от стаята и да му покажа как се удря?
Надвесих се над нея. В хола се чу лека музика. За да не ни чуват или ние тях.
-Той те харесва! - тя въздъхна.
-Знам.
-И ти го харесваш.
-Не повече от приятел.
-Не ти вярвам! Изчука ли го? - тя ме блъсна.
-Ти си идиот!
-Да такъв съм. Ти ме правиш такъв. Кажи ми какво се случи в ЛА?
-Нищо! - и тя ми се разкрещя, но бях сигурен, че ме лъже. Беше станало нещо с него там.
-Лъжеш ме! Кажи ми истината!
-Мисли каквото искаш и ме остави на мира. Аз не лъжа като теб.
-Не мога да те оставя. Побъркваш ме, когато не ми вдигаш.
-Не ти вдигам защото имам нужда от време...
-Време за какво? Да го чукаш?
Тя замълча. Беше ми бясна. Накрая щеше да си признае и да ми даде зелена светлина да действам.
-Не мога да ти дам това време! Кажи ми! Той на колко години е? На 17? 18? От кога си падаш по деца? - тя продължаваше да мълчи. Дразнех я за да си признае. Знаех, че има нещо.
-На 21 е, но това не твоя работа да се месиш в отношенията ми с него. - каза най-накрая тя.
-Ще се женим, така че всичко свързано с теб ме засяга. По-добър ли е от мен, или му е по-голям? - Мамка му! Беше на нейната възраст.
-От къде мога да знам, по дяволите?
-Ами не знам, не съм го чукал аз, ти си била!
-Не съм правила секс с него, защо настояваш да си призная нещо, което не се е случило?
-Защото по действията му личи, че нещо се е случило!
-Той ме целуна... - ударих вратата зад нея. Знаех си. Щях да го убия. Тя се стресна от удара и затвори очи. Помисли си, че ще я ударя.
-Ще го убия! - Не можех да си намеря място, но нямаше да я ударя. - Не мога да повярвам, че си го направила!
-Нищо не съм направила! Той ме целуна!
-Тръгваш с мен! Веднага!
-Няма!
-Въобще не си помисляй, че ще останеш тук с него! Карл ще ти събере нещата и утре ще дойда да ги взема, а ти повече няма да стъпваш в този апартамент!
Удари ми шамар. Очаквах го, но нямаше начин да я остава тук. Или да идва тук. Щях да я държа у дома, завързана за леглото и нямаше да се вижда с никого, още повече с тоя.
-Не можеш да ми заповядваш!
-Толкова ли добре се целува? Или се надяваш се, че сексът с него ще е по-добър? Или е по-добър? - тя посегна отново да ме удари. Наистина ли си мислеше, че ще ми причини нещо с тия шамарчета? Хванах ръцете й и я придърпах. Не можех да повярвам, че той е целувал тези устни. Те си бяха мои. Тя беше моя. Хванах тила й я придърпах към себе си. Въпреки че се дърпаше успях да я целуна. Исках моите устни да заличат спомена за неговите. Исках да я накажа. Усетих сълзите й, видях ги, когато отворих очи. Отделих устните си от нейните, когато усетих вкуса на кръв. Бях я захапал. Но нямаше да я пусна. Отново слях устните си с нейните. По дяволите не исках да я насилвам, не исках да прави нещо, което не иска. Трябваше да я оставя. Щом толкова го искаше трябваше да я пусна и да си отида. Но когато тя уви ръцете си около врата ми вече не можех да я пусна. Обхванах сладкото й дупе и я повдигнах, а тя уви и краката си около мен.
-Ела с мен!
-Не мога.
Продължавах да я държа увита около мен. Не исках да я пускам.
-Искам да живееш с мен!
-Не мога.
-Защо не ме искаш, Аш?
Челата ни бяха опрени едно в друго. Дъхът ни се сливаше, докато говорехме. Тя не трябваше да пренебрегва това, което се случваше докато бяхме близо един до друг. Въпреки скандалите ние имахте нещо, което тя никога нямаше да има с друг.
-Ела сега с мен. Не искам да си близо до него. Той те иска, а аз няма да понеса да си толкова близо до него. После ще ти дам необходимото време, но сега тръгни с мен!
Тя поклати глава. Щеше да го направи. Спуснах я по тялото ми и я изчаках да облече якето си и да сложи шапката, след това я изкарах от стаята.