Белла - Брукс #2 Червено

20 Ашли

Отидох в апартамента си за да открия подходяща рокля. Нямах подходяща рокля. Нямах почти никакви рокли тук, още повече подходящи. В къщата на татко също нямах, а нямаше шанс отново да облека онази червената от вечерята.
Точно в пет и половина Моник беше при мен. И носеше кутия. Когато я отворих вътре открих рокля в тъмно синьо. Дълга и с огромна цепка отпред, но беше с дълъг ръкав и твърде скромно деколте, което нямаше да му хареса!
-Най-накрая някой да ми даде рокля, която не ми показва циците и е подходяща за сезона.
-Облечи я! Стига си я гледала, че ще закъснеем! И не ми говори за циците си, моля! Всички знаем, че имаш страхотни цици.
-Съжалявам.
-Обувки трябват ли ти?
-Ще си намеря!
-Няма нужда. Маркъс ще ти донесе след малко.
-Страхотно!
-Погледни ме!
Погледнах я.
-Кажи ми какво изпитваш към него?
-Мразя го!
-Много бърз отговор, но не ти вярвам.
-Той е толкова дразнещ... И е лъжец и манипулатор.
-Той е адвокат. За него тези качества са предимство.
-Разбирам го това, но не ми харесва. Обърква ме и ме кара да се чувствам безсилна. Тъкмо си мисля, че съм го изиграла и той ми го връща двойно.
-На него му харесва тази игра, но това днес с Роузи не беше никак добра идея. Трябваше да я успокоявам, а никак не обичам да стоя близо до нея. Започвам да се обривам.
-Тя си го заслужава. Той също.
-Знам... И на мен не ми е много приятно, но я търпим още, иначе ще ни направи живота черен. Аз съм виновна за това, което се случи и...
-Ти ли го накара да си легне с нея?
-Разбира се, че не! Той на своя глава, просто се ядоса на това, което се случи. Това беше целта й. Да го извади от контрол и да го поеме тя. И успя. Не ми се говори повече за това, но ти днес сама си видяла какво става, когато той загуби контрол.
Разбирах я. Още повече започвах да мразя Роузи. Тя успяваше да го контролира, а аз продължавах да бъда играчка в ръцете му и да го оставям да си прави каквото иска.
Маркъс все още имаше ключ и ме стресна, когато нахлу в стаята ми.
-Още ли не си готова? Нося ти обувки! Моник, ела! Няма да гледаш годеницата ми, докато се преоблича!
Моник извъртя очи и излезе от стаята ми след него.
***
-Защо по дяволите си й донесла тази рокля? - Маркъс ме посочи и погледна към Моник.
-Какво и е на роклята? Перфектна е за тази вечер!
-Харесвам си я! - казах аз, докато тя ми подаваше обувките. Бяха черни, на супер висок ток и имаха пеперуди! - А тези ги обичам! Подскочих и ги гушнах.
-Ще можеш ли да ходиш с тях? - попита ме той.
-Ти ги донесе!
-Тя ме накара! - Моник отново извъртя очи!
-Красива е и ще бъде перфектна тази вечер. Не забравяй, че за първи път ще се появите сгодени на публично място!
-Няма да казваме, че сме сгодени! - И двамата ме погледнаха изненадани. - Нямам пръстен!
-Мамка му! - той бръкна в джоба си и извади една кутийка. - Цяла седмица го разнасям и... Както и да е! Слагай го и да вървим!
-Боже, Марк! И аз бих се омъжила за теб, ако ми беше дал пръстена така! - тя започна да ръкопляска.
-Няма да падам на колене, особено след това, което направи днес! Тя - той се приближи към нея и ме посочи. - Заплаши, че ще ме убие.
-Не съм.
-Няма значение! Спомена смърт и то моята!
Моник се разсмя, а сега беше мой ред да извъртя очи. Взех кутията от ръцете му и я отворих. Пръстенът беше красив. Всъщност беше много повече от красив. Открих новата си любов. Този пръстен не трябваше да се носи, а да стои в сутийката и от време на време да му се наслаждаваш, докато блести!
-Скъпоценното ми! - ръката ми беше на гърдите, докато с другата държах кутийката. Не можех да дишам. Това беше моят пръстен и не ме интересуваше кой ми го дава.
-Май й харесва! - погледнах към Моник, която се усмихваше.
-Тя е луда!