Белла - Брукс #2 Червено

2 Маркъс

Все още бях смазан, но беше понеделник. Излязох от асансьора и първия човек, когото видях беше Роузи Бенет. Трябваше да я преместя в друг отдел. Но пък трябваше да я повиша, а не исках. Беше десет часа. Никога не съм закъснявал за работа, но след всичкия изпит алкохол през уикенда бях изгубил представа за времето. Поне тази сутрин се бях събудил в леглото ми. Сам.
Ръцете ме боляха от ударите в стената. По нея бях оставил кървави следи, а по кокалчетата ми - рани. Затова не смеех да извадя ръцете ми от джобовете на панталона. Слънчевите очила скриваха зачервените ми и подути от алкохола очи. Все още не се бях обръснал.
Моник ме пресрещна.
-Тя е тук. В кабинета ти.
Шепнеше, но имах чувството, че стърже с дългите си нокти по дъските в главата ми.
-Знам! Преди половин час ми се обади, че ще ме чака докато не се появя.
Моник остана зад мен, стиснала една червена папка.
-Бабо! - когато влязох тя не се изправи, а изчака да я целуна по бузата преди да започне с конското.
-Изглеждаш ужасно и се надявам да се чувстваш два пъти по-зле, Маркъс!
-И аз се радвам да те видя.
-Не можа ли да се избръснеш?
-Звънна ми за да ми кажеш да дойда възможно най-бързо.
-Тази брада е на повече от седмица!
Погладих я. На Ашли и харесваше брадата ми между бедрата й. "Шибаната брада, шибаната Ашли..."
-С кого си се бил? - ръката й беше пред устните, а учудената й физиономия ме забавляваше
-С една стена. Сега кажи за какво си дошла? Ако мислиш и ти да ме...
-Момичето Брукс, трябва да поговорим за нея.
-Няма какво да говорим за нея.
-Ашли беше, нали?
Не й отговорих. Това беше темата, която най-малко исках да обсъждам, най-вече с нея.
-Не знам какво точно си й направил, но трябва да си я върнеш.
-Да не мислиш, че не си я искам, обратно?
-Тогава направи нещо! Давам ти месец да видя годежен пръстен на пръста й... Иначе... - тя направи пауза и ми се искаше да стана и да избягам от стаята.  - ...ще оповестя договорът Уилямс-Брукс и няма да има връщане назад.
-Няма да го направиш!
-Ще го направя и най-накрая ще се осъществи сливането. С вас или без вас. Мислех си, че все се ще се намери някоя Брукс, която ще я иска, но...
-Ама...
-Няма ама... Или тя, или излизаш от играта...
-Докато не умра няма да...
-Все ще се намери някой да те очисти...
Баба ми беше полудяла. Ако договорът и наследството на дядо ми излезеха наяве и моят живот и животът на Ашли щяха да бъдат застрашени и Анджела Уилямс много добре знаеше това. Та нейна беше идеята тези документи да не се опостевятат за да ни защити. Не вярвах, че може да го направи.
-Ще го направя, Маркъс! Омръзна ми от твоите глупости.