Белла - Брукс #2 Червено

28 Маркъс

Тримата стояхме на кухненската маса с по чаша кафе и бургери! Моник ми се скара и ми каза да не говоря. Не иска да ме слуша. Затова ядях. Ашли отхапа от нейния бургер, когато Моник започна да говори.
-Сестра ти беше притеснена. Казала си и, че ще се прибереш снощи. - Ашли мълчеше и дъвчеше бавно. - Когато отидох да ти взема дрехи, баща ти го нямаше. Тя беше доста разтревожена, но й казах че си добре и си останала у Маркъс, но не можах да й отговоря защо не си и се обадила или поне да й вдигнеш, когато ти е звъняла.
-Тя спеше, когато звъня.
-Казах ти да мълчиш! - скара ми се Моник. Защо изобщо стоях там и слушах конското на Моник. Оставих наполовина изяденият бургер и отидох да се преоблека. Беше 11:30. Тази жена ме караше да правя глупости. Наистина не си влияехме добре, но не мислех и че ще мога да изкарам и една нощ без тя да спи до мен. През времето, когато ми беше сърдита и я нямаше не се чувствах сам. Чувствах, че сякаш едната половина от мен липсва. Знаех, че съм загубен, че я обичам, че не мога без нея, но не и тя. Тя ме мразеше. Знаех, че ме желае, но ненавиждаше това чувство. Не ме искаше в живота си. Правеше го само за да запази Брукс. Дори бях сигурен, че не го прави заради себе си. Правеше го заради семейството си. Заради баща си и Кейт. Можех да я освободя, като се откажа, но през целият си живот съм се борил за да запазя наследството на дядо. Станах адвокат за да успея да намеря вратичка, но не успях. Опитах се да направя всичко за да я накарам да ме обикне без да знае истината. А дори не можех да мразя Кейт, че й каза. Мразех само себе си, защото се влюбих и сега не исках да я пусна. Щях да се откажа от всичко за да е щастлива тя, но бях твърде голям егоист. Не исках вече проклетата компания! Исках нея, Ашли Брукс! Исках я до мен и от сега нататък трябваше да се боря да ме обикне. Да я направя щастлива и да спра да я разплаквам както тази сутрин.
Бях седнал на леглото. Не исках да ходя на работа. Чувствах се болен и имах нужда да избягам.
-Тя си замина. - Моник се показа на вратата. - Днес ще идваш ли на работа?
Поклатих глава. Не исках, но трябваше.
-Ще се опитам да те прикрия. И без това всички знаят, че днес ще си с Ашли и ще обсъждате сватбата.
-Трябва да подготвя предбрачния даговор.
-Влюбен си в нея.
-Благодаря, че ми каза! Не знаех!
-Не бъди саркастичен! - тя седна до мен. - Не предполагах, че положението е толкова зле. Видях погледа ти, докато ти казваше онези неща. А снощи изглеждахте щастливи.
-Аз съм идиот.
-Не си. Тя би трябвало да те разбере.
-Знаеш, че я харесах, още когато видях онези снимки. Когато Кейт се отказа беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. Не исках да се явя пред нея и да й кажа, че трябва да се омъжи за мен за да обединим Уилямс и Брукс. Не исках в един момент и тя да се откаже като Кейт. Исках да ме хареса, да се влюби в мен и да си живее в пълно неведение.
-Знаеш, че нямаше как да стане и аз ти го казах.
-Не знам какво я беше прихванало онази вечер, когато отидох при нея в клуба. Да си легне с мен на първата среща. Страхувах се, че е било само за една нощ и ще ми каже да се разкарам и че всичко ще отиде по дяволите.
-Но не се случи така.
-Беше като сън. Беше като сбъдната мечта. А тя беше толкова сладка... и все още е, но вече не го прави с желание. Вярно е, че като я докосна и започва да се подмокря, но след това съжалява и си тръгва. Кейт не трябваше да й казва и да разваля всичко.
-Едуард щеше да й каже, така или иначе, и да стане още по-зле.
-Едуард е добър адвокат и обича Ашли като сестра. Когато му казах плана, той ме удари и ме предупреди да не я наранявам. А аз го правя постоянно. - трябваше да се съсредоточа, а не можех. Трябваше да напиша договора и да се оженим възможно най-скоро. - Трябва да напиша в договора, че трябва да спре противозачатъчните.
Моник се разсмя. Изправих се и влязох в дрешника за да извадя дрехи, докато тя се превиваше на леглото ми.
-Не е смешно!
-Извинявяй, просто...
-Не иска да ги спре, а детето е важно.
-Без него все едно не сте изпълнили договора, но не се притеснявай, аз ще си поговоря с нея.
-Ти си говори, аз ще го напиша. Най-добре ще е да го има черно на бяло!