bad decisions | l.mh

✘ 4 ✘

Союн POV:

- Здравей, Джухон. – изведнъж изражението на Минхьок се промени и погледна към момчето пред нас с дружелюбна усмивка.

Момчето, което Минхьок бе нарекъл Джухон не помръдваше, а продължаваше да се взира в мен. Какво му ставаше?! Започвах наистина да се плаша... Приличаше на зловеща статуя, чийто поглед бе прикован в мен. Не помръдваше и мисля, че дори не мигаше.

- Джухон? Добре ли си? – попита Минхьок, поставяйки ръка на рамото на момчето.

Изведнъж от някъде се появи и друго момче, което хвана Джухон и погледна към нас с Минхьок.

- Съжалявам за него. Не се чувства много добре. Казах му да не ходи никъде без мен, но той не ме послуша. Извинете ни. – каза момчето, тръгвайки напред като водеше другия след себе си.

Минхьок се обърна към мен.

- Това беше странно. – коментирах аз, засмивайки се неловко.

- Определено. – отвърна умислено той и отново се превърна в предишния мислител. – Да излезем навън? – предложи той. – Но да си вземем нещо за пиене.

Аз се съгласих, взехме 2 чаши бира и той ме поведе нанякъде. Излязохме от апартамента и тръгнахме да се разхождаме наоколо.

- Е, как върви първият ти ден тук? – попита ме той, отпивайки глътка от чашата си.

- Чудесно. Срещнах някои наистина мили хора... – казах аз, усещайки как алкохолът започва да ми влияе малко и ставам по-смела в резултат на това. – Защо си толкова мил с мен?

Минхьок си пое дълбоко въздух и се засмя тихо.

- Защо? Това проблем ли е? Ако искаш, мога и да не бъда мил. Но да знаеш, че всеки, който не ми е приятел, е потенциален враг. – каза той, а аз го погледнах объркано.

- Какво? Как така? – учудих се аз.

- Знаеш... Това е моята философия на живота, нека така го наречем. Всеки, който не ми е приятел е по-склонен да ме нарани. Затова се старая да се разбирам добре с всеки, но без да прекалявам, разбира се. Ако видя, че някой просто не ме харесва, го оставям и си имам едно на ум с такива хора. Разбираш. Нали?

Отпих от чашата си, поклащайки глава. Всъщност, имаше някаква логика в думите му.

- Знаеш ли какво? Прав си. Ти си наистина мъдър. – засмях се аз. – Но си и мил. Затова имаш много приятели, нали?