bad decisions | l.mh

✘ 16 ✘

Глава 16: Цялата истина

Союн POV:

Взех си душ и се държах така, сякаш нищо не се бе случвало. Но сега, когато знаех какво бе направила Кристъл, напълно бях разбрала последствията от доверието ми към нея. Бях глупава да мисля, че наистина е различна от това, за което я мислех. Откъдето и да се погледне, тя си бе зла вещица. На мен ли искаше да навреди, или на Минхьок? Защото бях сигурна, че това оказваше доста по-голямо влияние върху мен, отколкото върху него...

С него не бяхме говорили от сутринта. Също така не бяхме обсъдили какво да правим с Кристъл и Мина – реших, че да нападам Кристъл директно, не би било най-разумното решение. Трябваше да попитам Минхьок дали имаше някакъв велик план да им покажем, че това, което бяха сторили, не беше добро. Или той щеше да иска просто да го оставим на страна? Все пак, за него нямаше значение. Със или без фалшиво съобщение, нашите отношения бяха задънена улица. Тогава защо за мен имаше такова значение? Знаейки колко горделив човек бе Минхьок, едва ли би желал да остави Кристъл и Мина да управляват живота му (или текстовите му съобщения). Може би щяхме да говорим с тях. Но каквото и да кажеше той, това нямаше да промени нищо. Започвах все повече да осъзнавам безсмислието на чувствата ми към него. Надявах се постепенно да избледнеят и след това напълно да изчезнат, защото наистина пречеха на живота ми...

Изморих се да се усмихвам фалшиво на моята не чак толкова добра съквартирантка, а и целувката не излизаше от съзнанието ми. А това? Това така ли щяхме да го оставим? Извадих телефона си и започнах да пиша текстово съобщение на Минхьок. Дори и за него да нямаше значение, за мен имаше.

Аз:

Може ли да поговорим?

Само след няколко секунди получих отговор.

Минхьок:

На задния двор съм, ела

Този път взех телефона си, предупредих съквартирантката си, че излизам, и се запътих към задния двор.

Когато пристигнах, вдишах свежия въздух и се почувствах някак спокойна. Напоследък се стресирах твърде много заради собствените си емоции и чувства. Може би трябваше да се фокусирам повече върху ученето и по-малко върху драмите. Може би трябваше да спра да правя онова, което Минхьок искаше и да живея живота си така, както аз желаех. А може би трябваше да спра да мечтая за невъзможни неща...