bad decisions | l.mh

✘ 7 ✘

Минхьок POV:

Занесох Союн в лекарския кабинет. Притеснявах се за нея, но случилото се преди малко също не ми излизаше от главата... Чудех се защо Джухон ме мразеше толкова... Това беше прекалено и неочаквано, дори и от него. Ако го беше знаел през цялото това време, защо не го каза по-рано? Защо не поговори с мен за това?

След като най-накрая лекарят ни покани да влезем в кабинета, влязох и поставих Союн да легне.

- Тя припадна... Не знам какво става с нея, но се тревожа. – обясних аз, гледайки към лекаря.

- Спокойно. Можеш да я оставиш тук да си почине и да се свести, след това аз ще я прегледам, а ти ела по-късно. Сега се връщай на лекции. – усмихна се лекарят.

Аз го погледнах недоверчиво. Не защото не вярвах, че ще си свърши работата добре, а защото се тревожех за Союн. И не се тревожех за нея, защото си мислех, че е нещо сериозно. Притеснението ми всъщност идваше от факта, че аз не я заслужавам. Тя правеше толкова много за мен, а накрая си навличаше само неприятности заради мен. Имах странното чувство и че бе припаднала по моя вина... Не знам с какво точно бях сгрешил тук, но сякаш в желанието си да я защитя, аз правех точно обратното.

- Не мога ли да остана? – попитах тихо.

- Не знам колко време ще ѝ отнеме да се събуди, а можеш да пропуснеш много неща, ако не посетиш лекциите. – каза лекарят.

Тогава видях ръката на Союн да помръдва леко. Приближих се до нея и хванах ръката ѝ. Не знам защо бях направил това, единственото, за което можех да бъда сигурен е, че чувството беше толкова приятно и правилно... В същия момент тя отвори очите си бавно и ме погледна сякаш не знаеше къде се намира.

Союн POV:

Отворих очите си, въпреки че не можех да си спомня защо изобщо ги бях затваряла. Първото нещо, което ме посрещна, бяха топлите очи на Минхьок, които ме гледаха загрижено. Следващото нещо, което осъзнах бе, че ръката му държеше моята.

Погледнах го объркано и понечих да кажа нещо, но нечий чужди думи ме прекъснаха.

- О, ти се събуди! Сега ще те прегледам и ще се опитам да определя причината за припадъка ти. Ще трябва да избягваш това, което е причинило инцидента. – погледна ме сериозно докторът, а аз поклатих глава. Минхьок бързо пусна ръката ми и наведе глава засрамено, преструвайки се, че това изобщо не се беше случвало.