bad decisions | l.mh

✘ 11 ✘

Глава 11: В плен на самотата

Союн POV:

Бързо станах от пода, като несъзнателно погледът ми се озова върху останалите студенти в коридора. Всички се взираха в мен, някои гледаха шокирано, други се смееха, трети просто присъстваха и вероятно разсъждаваха мислено по моята ситуаиция. Усетих как една сълза се спуска по бузата ми, след това още една и след това изгубих броя им. Бяха твърде много и с всяка следваща се чувствах все по-жалка и нещастна, затова минах с ръка през очите си, изтривайки сълзите, въпреки че знаех, че на тяхно място щяха да се появят нови и побегнах обратно към стаята си.

Когато се върнах в общежитията, в моето удобно легло, сълзите ми все още не бяха утихнали. Имах нужда просто да плача точно сега, нямаше кой да ме успокои, нямах си никого тук. Добре че Кристъл беше на лекции, не исках да обяснявам на никого за сегашното си състояние, което очевидно не беше най-доброто. Чувствах се толкова необяснимо в този университет – в един момент наистина се бях почувствала така, сякаш щях да оцелея, и точно след това се случваше нещо ужасно, което да докаже, че тези надежди са били напразни. Защо не можех просто да живея нормално? Но как можех да живея нормално, когато аз самата не бях нормална? Имаше нещо грешно в мен, нещо различно, нещо, което ми пречеше да се впиша в обстановката не само тук. В училище също бях така, а след това и в гимназията. А сега и тук. Сякаш дори да не правех нищо, проблемите сами намираха пътя си към мен.

Внезапно се сетих за едно от изреченията, които Минхьок беше изрекъл в момент на гняв – каза, че съм спала с Хосок. Какво по дяволите имаше предвид?! Не бях правила такова нещо, още по-малко с Хосок. Все пак реших да се поразровя малко в социалните мрежи – ами ако имаше още някой скандал, в който името ми беше замесено? Когато отворих сайта, опасенията ми се потвърдиха. Хората пишеха в профилите си цели статии за мен. Някои момичета бяха толкова глупави, че биха се радвали на вниманието и това, че се говори за тях, че са скандални. Но аз изобщо не бях от тях – не желаех никакво внимание. Щях да оцелея и без него, просто мразех да чувам името си в произволни разговори или да го чета в най-различни статии. Да не бях знаменитост, че пишеха статии за мен? Сайтът на вестника на училището беше пълен със статии за мен, за Минхьок, за Уоно. Започнах да чета заглавията на някои от тях, започвайки да съжалявам за решението си да да отворя този сайт изобщо.