bad decisions | l.mh

✘ 8 ✘

Глава 8: Правилният избор

Союн POV:

Когато с Минхьок излязохме навън, аз бързо се отскубнах от хватката му. След всичко, което се случи, не бях абсолютно сигурна, че трябваше да бъда твърде близко до него. Страхувах се от слуховете и вниманието, което щях да получа заради „връзката" ми с него. Точно това исках да избегна, нежеланото внимание, но въпреки това без да мисля защитих Минхьок, знаейки, че това щеше да ми навлече проблеми. Нямаше логика в глупавите ми действия. Трябваше да бъда егоистка в този случай, трябваше, ако това щеше да спаси самата мен. Вече дори не знаех кой беше Минхьок. Защо ми беше да рискувам собствената си безопасност заради него? Познавахме се едва от няколко дни. А вече се чувствах толкова привлечена от него... Толкова привързана. Сякаш беше някаква връзка, която не можеше да бъде прекъсната.

Той мълчеше и двамата вървяхме в тишината. Изглеждаше изненадан, когато се отдалечих от него, но не каза и не направи нищо. Вероятно ме разбираше и в този момент се чувстваше виновен и засрамен... Все едно. Не трябяваше да продължавам да го защитавам... Трябваше да знам къде да поставя границата в нашите отношения. Минхьок внезапно спря да върви и ме погледна съжалително. Отново неговия поглед, който го караше да изглеждаше като кученце. Дали и сега щеше да ми повлияе?

Поклатих глававата си в отрицание и се обърнах, така че да не го гледам повече. Продължих да вървя напред, преструвайки се, че той не беше до мен точно сега. Че не мислех за него. Че не ме интересуваше, че не караше сърцето ми да бие зачестено. Тогава той ме обърна към себе си, така че не можех да продължавам да го игнорирам. Загледа се в мен отново и този път не можех да се освободя нито от хватката му, нито от блясъка на неговите очи.

- Недей... – прошепнах аз, останала без дъх. Беше толкова близо до мен, подлудяваше ме... А не трябваше. Не трябваше да се замесвам с толкова сложен човек.

Той ме пусна и отстъпи крачка назад.

- Вече не знам какво да правя... С нищо не съм те заслужил, затова не разбирам защо ми помогна... Може би трябва да се откажеш от мен. Ще те разбера, имам предвид, все пак аз съм извратен педофил, опасно е да те виждат с мен и... – започна да говори той, докато ме гледаше с насълзените си очи, а аз самата се почувствах непоносимо в този момент.