bad decisions | l.mh

✘ 14 ✘

Глава 14

Союн POV:

Бях седнала на един шезлонг, като Минхьок беше точно до мен и едва държеше чашата си, пълна с уиски, която вече дори не беше толкова пълна. Личеше си, че той вече не знаеше къде се намира и честно казано, бях наистина притеснена за него. Но той не спираше да пие и да изгубва връзка с реалността все повече. Вече бях опитала да го спра, но той не ме слушаше, затова може би беше по-добре просто да го оставя да прави, каквото реши... Щеше да ми бъде трудно да се отпусна, докато знаех, че той не беше добре, но трябваше да спра да се тревожа. Трябваше да се забавлявам на това парти, което беше всичко друго, но не и забавно. В мен ли беше грешката, или в партито? Не можех да преценя.

Изведнъж вниманието ми бързо беше насочено към Уоно, когато чух как хората започнаха да викат името му. Когато го погледнах, той точно сваляше тениската си. Опитах се да отклоня погледа си, но той вече ме беше забелязал. Усетих как лицето ми леко се затопли, особено когато пред погледа ми се разкриха невероятните плочки на Уоно. Той ми намигна и ми се усмихна и преди да усетя какво се случва, той скочи в басейна и започна да плува. Аз го гледах с изумление, наблюдавайки перфектното му тяло. Минхьок наистина беше прав, когато ми каза в първия ден, в който се срещнахме, че плочките на Уоно бяха убийствени.

Това ми подейства наистина разсейващо. Все още трябваше да реша какво ще правя с Минхьок, той беше пиян и... И точно в момента пращаше въздушни целувки на Уоно, който му се усмихваше самодоволно. Добре, това не трябваше да се случва... Нуждаех се от бърз начин, по който да спра Минхьок, преди останалите да забележат неговото необичайно поведение. Взех въцете му в своите и той ме погледна изненадано. Значи все пак можеше да реагира, това беше добре... Единствената част от плана, която не ми харесваше, беше, че аз можех да реагирам също и когато докоснах Минхьок, тръпки преминаха по цялото ми тяло. Чувствата ми към него не можеха да бъдат изключени по никакъв начин...

Взех чашата от ръцете на Минхьок и изпих останалото съдържание. Не си бях взела чаша за себе си и не исках той да пие още, а се нуждаех от питие. Това беше най-лесният и бърз начин да си го набавя. В следващите 15 минути Минхьок не се беше държал странно, но това не означаваше, че не се нуждаеше от човек, който да го наглежда. И този някой бях аз... Защо винаги бях аз? Тогава видях пред себе си Уоно, който си беше наметнал някаква риза, която дори не беше закопчал. Защо го правеше? Да не би да искаше да ме накара да полудея? Защото ако беше така, определено се получаваше...