Тя е момиче, което обича момче, което обича момче.
Союн никога не бе предполагала, че животът ѝ щеше да се обърка още в деня на пристигането ѝ в университет „Кросроуд". Тя бе прекарала всичките си години в гимназията, мечтаейки за нормален живот, пр...
Най-сетне се завърнах след 19 дни чакане, което официално прави ъпдейтите ми по-бавни дори от бягането ми в час по физическо. А който ме познава, знае, че аз наистина бягам супер бавно. Което ми напомня - утре имам първи час физическо рано сутринта и май ще трябва да побягам... :") Да се надяваме, че наистина ще го направя по-бързо от ъпдейтите, че ако и с това се бавя, просто не знам...
И ОЩЕ НЕЩО, КОЕТО ВСЕ ЗАБРАВЯМ ДА ВИ КАЖА. ИЗОСТАВАМ С ИЗНЕНАДИТЕ СУПЕР МНОГО, МОЛЯ ДА МЕ ИЗВИНИТЕ. МИСЛЯ СКОРО ДА ПУСНА НОВАТА ИЗНЕНАДА ЗА 4 ХИЛЯДИ ЧЕТЕНИЯ, А ДА ОСТАВЯ ЧАТОВЕТЕ ЗА НЯКОЙ ДРУГ ПЪТ (ОКАЗА СЕ СУПЕР ТРУДНА ЗАДАЧА, РАБОТЯ ОТ МЕСЕЦИ НАД ТОВА). СЪГЛАСНИ ЛИ СТЕ ДА НАПРАВИМ НЕЩАТА ТАКА? МОЛЯ, ОСТАВЯЙТЕ КОМЕНТАРИ, ЗА ДА ЗНАМ МНЕНИЕТО ВИ ПО ТОЗИ ВЪПРОС, КАКТО И ЗА САМАТА ГЛАВА.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
С Шьону и Вероника започнахме да вървим към колата ми, като аз взех нейния куфар, за да не ѝ тежи, и дори и тя да ми беше казала, че може да се справи и сама, аз не я послушах. По пътя, реших да задам малко въпроси на момичето, за да я опозная
- Е, Вероника, какви са твоите хобита? – попитах аз с усмивка.
- Обичам музиката, свиря на цигулка и това ми харесва. – отвърна тя.
- Това е интересно! Аз харесвам всички музикални инструменти. Когато отидем в университета, мога да те заведа в стаята по музика. Бих се радвал да ми покажеш уменията си. – намигнах ѝ аз, поставяйки ръка на рамото ѝ.
