Тя е момиче, което обича момче, което обича момче.
Союн никога не бе предполагала, че животът ѝ щеше да се обърка още в деня на пристигането ѝ в университет „Кросроуд". Тя бе прекарала всичките си години в гимназията, мечтаейки за нормален живот, пр...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Реших да започна да си пиша кога съм публикувала дадена глава и кога съм я редактирала за последно, за да не се обърквам. Пожелавам ви приятно четене след дългото чакане (20 дни, но тъй като имахме годишнина преди 9 дни и по този повод публикувах нещо интересно, не мисля, че чакането е било чак толкова дълго). 💖
Събудих се в лекарския кабинет с малко, почти никакви спомени, от случилото се по-рано. Единственото, което помня бе, че припаднах и ето ме тук сега. Но един момент ми беше достатъчен да се сетя за статията...
Издишах тежко, усещайки силна болка в главата. Опитах се да стана, но бях твърде замаяна и имах чувството, че ще залитна, ако се опитам да се изправя.
- Не бързай да ставаш. Реалността няма да ти хареса, уверявам те.
Щом чух този мек глас, който беше станал познат за мен съвсем наскоро, вече знаех кой друг беше с мен в стаята. Отворих уста да отговоря, но той не ми позволи.
- Не ставай и не говори. По-добре си почини, защото няма да имаш друга такава възможност скоро. – посъветва ме високото момче пред мен, което бе кръстосало крака. – Искаш ли да изляза?
- Хьонгуон... Защо си тук? – сбръчих вежди аз, разтривайки слепоочията си в опити да облекча болката.
