bad decisions | l.mh

✘ 3 ✘

Джухон POV:

Продължавах да се разхождам из поляната до общежитията, като до мен вървеше най-добрият ми (и единствен) приятел, Чангкьон, който по някаква странна причина предпочиташе да бъде наричан АйЕм. Може би беше заради фамилията му – Им, а и АйЕм си беше наистина готин прякор, признавам.

Двамата се скитахме безцелно, докато той се опитваше да ме убеди да отидем на онова глупаво парти, за което всички говореха. Вече бях ходил миналата година и не беше нищо особено – напротив, беше скучно.

- Хайде, Джухон! Ще бъде забавно! – продължаваше с опитите си Чангкьон, но аз поклатих глава в несъгласие. Нямаше начин да отида там.

- Нека просто да отидем зад общежитията и да си направим наш купон. Да се напушим и да не мислим за глупости. – предложих аз, като бях почти убеден, че АйЕм не би имал нищо против.

Чангкьон поклати глава.

- Добре, хьонг. Нека направим това. – съгласи се той и двамата отидохме зад общежитията, където беше „нашето място". Често се събирахме тук, за да пушим трева, което беше против правилника на университета, но не можеше да ме е грижа по-малко. Почти никой не минаваше тук, така че нямаше кой да ни хване. И беше наистина приятно да можем да правим каквото си искаме поне на едно място в целия този скапан университет. Или поне за мен беше така.

Извадих една кутия от джоба си и грабнах от там една цигара, която беше пълна с трева. С АйЕм често сами си свивахме цигарите, понеже беше голяма рядкост да си намерим и да си купим готови.

- Запалка? – обърнах се към него.

Също така, финансовото ми положение не беше точно страхотно. Никъде не ме взимаха на работа, вероятно не им изглеждах достатъчно сериозен, но според мен те просто нямаха шибан мозък и нищо не разбираха. Нямах родители, но тези на Чангкьон се грижеха за мен, все едно им бях син. Бях наистина благодарен за това, и поради тази причина го считах за свой брат. Той беше всичко, което имах. Единственият човек, когото обичах и за когото ми пукаше. И знам, че това можеше да звучи лигаво, но бе вярно – наистина го обичах. И понеже не искахме да харчим пари за две запалки, ползвахме неговата, защото така или иначе сме постоянно заедно и няма как единият да пуши без другия. Чангкьон извади запалката от джоба си и ми я подаде. С нея аз запалих цигарата и я поставих в устата си, дърпайки от нея.