bad decisions | l.mh

✘ 13 ✘

Глава 13: Моето най-лошо решение

Союн POV:

След като си починахме, се качихме в автомобила отново и потеглихме. Този път Хьонгуон шофираше, като беше видимо по-свеж. Минхьок почти не говореше, а Чангкьон слушаше музика, докато аз се опитвах да поддържам скучния си разговор с Кристъл и Мина. На най-предните седалки отново стояха Уоно и Хьонгуон и те също водеха някакъв свой разговор.

- Дали ще има хубава храна на партито? – попита Мина, докато гледаше към телефона си.

Кристъл само ѝ хвърли един поглед, тип „сериозно ли" и продължи да се оглежда в малкото си огледало.

- Би трябвало. – казах аз. – Или поне се надявам.

- И аз също! Когато бях малка, ходих на хотел с родителите си и там храната беше ужасна. От тогава никога не консумирам храната, която сервират по хотелите. – сподели Мина своята „изключително интересна" история.

- Кога ще спреш да говориш глупости? Млъкни за малко, опитвам се да се концентрирам! – скара ѝ се Кристъл, докато нанасяше нов слой червило по устните си.

Реших да си замълча, точно както и Мина направи. Нямах право да се меся в техните лични взаимоотношения, затова реших да си гледам своята работа. В момента тя се състоеше в разменяне на текстови съобщения с една приятелка от гимназията.

След няколко минути Кристъл проговори.

- Добре, вече съм свободна. Хайде да си говорим!

- Само ви моля да сте тихи, защото се опитвам да чета. – обърна се към нас Минхьок, показвайки книгата, която държеше в ръка.

- Разбира се, Минхьоки. – намигна му Кристъл и започна да ми говори за цветовете дрехи, които са на мода този сезон.

След около час, Хьонгуон вече беше паркирал в един огромен гараж. В гаража имаше няколко спортни коли, чиято цена дори не исках да си представя. Нямаше как всичките да са на Хьонгуон, нали?

- Виждам, че колите ти са все още в прилично състояние. Все още не мога да разбера как миналата година потроши 3 коли през лятото. Безсмъртен ли си или какво? – пошегува се Уоно, докато слизаше от джипа.

Хьонгуон само се засмя, като започна да му обяснява нещо. Ясно, негови си бяха колите...