Тя е момиче, което обича момче, което обича момче.
Союн никога не бе предполагала, че животът ѝ щеше да се обърка още в деня на пристигането ѝ в университет „Кросроуд". Тя бе прекарала всичките си години в гимназията, мечтаейки за нормален живот, пр...
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Публикувано на: 12.09.2018
21:40
Завръщам се с нова глава, 13 дни по-късно. Но поне главата е дълга, така че ще има какво да си четете до следващия ми ъпдейт.
Напомням, че наближава края на първата книга от трилогията. Затова последните няколко глави ще са наистина дълги и съдържателни, а великият край на първата книга ще шокира всички ни (или поне така се надявам).
Съвсем изгубих представа за времето, след като чух това неочаквано признание и още по-неочакваната му покана. Шин Хосок, най-готиното момче в университета, искаше да излезе на среща с мен, Чон Союн, момичето, което не разбираше от елементарно социално поведение? Нещо тук не се връзваше... Той шегуваше ли се, да не би това да беше някакъв номер? Но той не беше такъв... А и онзи ден, когато се скарахме, той каза, че желае нещо повече от приятелството ми, но аз реших да го игнорирам... Може би това беше неговият втори опит?
- Е, Союн, какво ще кажеш? – попита Уоно на висок глас, а другите тихо обсъждаха случващото се помежду си.
Хьонгуон само стоеше и гледаше невярващо ту към мен, ту към Уоно. Станах от мястото си и колебливо се доближих до масата, на която Уоно се беше качил.
- Моля те, само слез от там и ще поговорим... – помолих го аз тихо, чувствайки се безкрайно засрамена от всичко, което той правеше.
- О, не, няма да мръдна от тук, докато не чуя отговора ти. Искам да го кажеш високо, така че всеки да чуе. – отказа да изпълни молбата ми той и ме погледна с доволна усмивка.
