Тя е момиче, което обича момче, което обича момче.
Союн никога не бе предполагала, че животът ѝ щеше да се обърка още в деня на пристигането ѝ в университет „Кросроуд". Тя бе прекарала всичките си години в гимназията, мечтаейки за нормален живот, пр...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Най-накрая Стили се завръща. Без повече Китай, без повече Унгария, вече има само вкъщи. Вече трябва да се отдам на това, което най-много обичам - да пиша. Така че, да ни е честито - след дълго чакане, 1 месец по-късно, имаме нова глава! Надявам се да прочета мненията ви, ще го оценя, ако оставите коментарче.
Изненадата ще се забави малко, но работя по въпроса. Просто исках да завърша 24-та глава, защото наистина се забавих прекалено много и с нея. Надявам се да ме разберете и приятно четене! Насладете се на нашите прекрасни момчета. 💕💖
Ако искате, можете да споделите какво очаквате да се случи в следващите глави. Имате ли предположения, или пък предложения? Ако да, споделете, моля.
(използвам "надявам се" прекалено много, надявам се да спра да го пиша толкова често)
Малко по-късно отидох до апартамента на Хьонгуон и момчетата, за да взема парите, които той беше обещал да ми даде. Джухон ме пита къде отивам и беше доста изненадан, когато не получи отговор. Мислех направо да се върна с парите, след което той щеше да ме пита откъде съм ги взел, аз щях да му кажа истината и тъй като спасението ни вече щеше да бъде пред нас, той нямаше как да каже каквото и да е. Най-много да помърмори малко или много, но така или иначе, щеше да се примири, ако му се живееше. Също и ако искаше аз да живея – а той със сигурност искаше това. Най-вероятно го беше грижа за мен повече, отколкото за самия него. Мислеше си, че никой не го обича и на никого няма да липсва, ако случайно изчезнеше. Затова не ценеше особено живота си. Знаех това, защото за мен той беше прозрачен, а и веднъж докато си говорехме го намекна. Само да знаеше колко много грешеше. Имаше хора, които го обичат и хора, които нямаше да могат да живеят, ако него го нямаше. И да, тук имах предвид главно себе си.
