bad decisions | l.mh

✘ 12 ✘

Глава 12

Союн POV:

Стоях на мястото си, оглеждайки се шокирано. Какъв беше този поглед, с който Минхьок ме гледаше? Нямаше начин да ревнува... Нали? Имам предвид... Минхьок все още беше фалшивото ми гадже, защото се бях провалила да изясня нещата. Не се очакваше той да има някакви чувства към мен, тази с непотребните чувства бях аз. Спомних си и за съобщението, което ми бе пратил. Пишеше, че не иска да има нещо общо с мен повече, защото само съм усложнявала живота му и съм му носела проблеми. А всъщност не беше ли обратното? Дойдох тук без никаква репутация и само за седмица се превърнах в едно от най-скандалните момичета в университета (по дяволите, може би дори най-скандалното!), а не бях направила кой знае какво... Всъщност, не бях направила нищо. Мисля, че вината беше негова. Да, той бе виновен, за всичко, което преживявах. Все пак той беше моят проблем, от когото не исках да се откажа... Но щом той желаеше това – може би трябваше да го направя, въпреки че моето желание съвсем не беше такова...

Все едно, можех да оживея и без Минхьок... Мисля. А Уоно? Колко още време мислеше да се навърта около мен, или щеше ме остави сама скоро? Не бих могла да му се доверя толкова лесно. Нямах причина да вярвам, че той щеше винаги да ме подкрепя. Може би само обстоятелствата напоследък го караха да общува с мен. Трябваше да си намеря истински хора, на които да разчитам. Трябваше да пречистя живота си от всички вредни влияния и да оставя всички скандали в миналото. Така може би имах шанс за по-нормален живот. Изведнъж чух глас, който ме изкара от мислите ми, в които бях потънала или по-скоро, в които се давех.

- Союн, всичко наред ли е? – попита ме Уоно с топлия си глас.

Изтръпнах, щом го чух да говори с такъв загрижен тон. Кимнах и се опитах да се приведа в нормален вид. Търках очите си многократно, за да изтрия сълзите си, но имах чувството, че това не помагаше особено. Уоно забеляза трудностите ми и ме погледна.

- Отиди да измиеш лицето си, ако искаш. Ще те чакам тук и мога да ти взема обяд, ако желаеш. – предложи той с лека усмивка.

Загледах се в дълбоките му очи, в които без проблем можех да потъна. Бях наистина гладна, не бях яла нищо цял ден, а вече беше следобед.

- Вегетарианка съм. – предупредих го аз, а той поклати глава. Бързо се затичах извън столовата, за да измия лицето си и да се освежа най-сетне.