bad decisions | l.mh

✘ 15 ✘

Глава 15: Лоши обрати

Союн POV:

Когато се събудих, не знаех къде се намирам. Спомени от миналата вечер продължаваха да се превъртат в съзнанието ми и да ме карат да настръхвам... Спомени за устните за Минхьок, за нашата целувка, за дъхът му на алкохол, за всеки един детайл от нашите разговори и за всичко останало... Главата ме болеше поради факта, че вчера бях пила доста, но това изобщо не беше сред най-големите ми проблеми сега. Бавно отворих очите си, усещайки дразнещата светлина, която идваше от прозореца в стаята. Когато най-накрая свикнах, се огледах наоколо. До мен нямаше никого, но по пода имаше одеяла, в които бяха завити Кристъл и Мина. Прозях се, изправяйки се внимателно и станах на крака. Изпитвах огромна жажда, която в този момент ми изглеждаше неутолима. Виеше ми се свят и чувствах тялото си схванато, но трябваше да отида да си взема вода от някъде. Дали собственикът на къщата щеше да бъде така мил да ме упъти към кухнята? Силно се съмнявах, но това не ми пречеше да се надявам. Колкото и зле да се чувствах сега, явно не бях прекалила толкова много, щом помнех по-голямата част от нещата, които се бяха случили вчера и не ми беше прилошавало чак толкова много. Но, честно казано, искаше ми се да не помнех целувката... Тъй като аз вложих чувства в целувката, а Минхьок... Е, той най-вероятно бе воден от страст и жажда да опита нещо ново. Той харесваше Уоно, а не мен, и аз бях наясно с този факт. Но защо сърцето ми не можеше да се примири с това? Все още усещах дълбоко в себе си частица надежда. Надежда, че Минхьок наистина ме харесваше и всъщност не си играеше с чувствата ми, а беше верен на своите собствени. Колко глупаво беше да вярвам в нещо толкова невъзможно...

Тръгнах с бавни стъпки към вратата, отворих я и излязох от стаята, затваряйки след себе си. Продължавах да вървя леко нестабилно, като търсех познати лица. В къщата беше тихо, сякаш нямаше много хора, а всички от присъстващите спяха. След още няколко крачки, изведнъж чух странни звуци, идващи от стая наблизо. Звучеше така, все едно някой се давеше... Може би щеше да бъде добре да отида да проверя дали човекът беше добре, който и да беше той. Ами ако се нуждаеше от помощ? Доближих се повече до източника на звука и установих, че стаята, пред която се намирах, бе банята. Вратата беше леко притворена, затова я отворих още малко, за да разбера какво се случваше, преди да връхлетя. Това беше Минхьок...