Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

III.

Целият път до дома на семейство Ким бе изпълнен с мълчание. Единственият звук беше този, от двигателя на колата. Дори радиото не бе пуснато и това правеше обстановката още по-потискаща. Щом господин Ким паркира превозното средство в гаража, Техьонг веднага хукна и влезе в голямото имение, в което живееха. Възрастният го последва бързо и щом прекрачиха прага на къщата, сякаш бомбата на търпението се активира и той избухна.

- Ти докога смяташ да продължаваш да ме ядосваш и излагаш, а? До кога ще цапаш престижа на фамилията ни с глупавите ти постъпки? Колко пъти трябва да те изваждам от арестта? Досието ти е по-дълго от списъка за пазаруване на майка ти!

Техьонг само се спря, обърна се отегчено с лице към баща си и извъртя очи.
Започва се...

- Не ти ли стигат всичките проблеми, които ни създаде до сега? Не може ли като нормалните деца да се кротнеш, да учиш, да ходиш на училище редовно, да се занимаваш с хубави извънкласни дейности?

- Че аз го правя. - Те не издържа и се изсмя.

- Да разбиваш магазини и да се сбиваш с всеки срещнат не е представата ми за добро занимание!

- Е, който за каквото си мисли.

- Престани да приемаш нещата на шега, Техьонг! Изобщо не е смешно.

- А ти престани да ми се бъркаш и да се правиш на загрижен родител, мамка му! Отдавна спря да бъдеш такъв за мен! Отивайте при преуспялата си компанийка, ти и майка ми. Тя нали винаги ви е била приоритет, сноби такива! - Техьонг вече крещеше от гняв.

Бе му писнало от едни и същи караници. Беше му дошло до гуша от родителите му и от шибаните пари, които разрушиха семейството му с годините. Позлатиха го отвън, но така го почерниха отвътре...

- Слушай, не смей да обиждаш! Мери си приказките и езика!

- Иначе какво? - предизвика го сина му.

- Край! Наказан си, момченце! Никакво излизане, до второ нареждане! Ще ми отговаря той, вчерашен пикльо.

Техьонг се подсмихна ядно и започна да изкачва стълбите на дома си, докато клатеше главата си и забиваше пети в пода.

"Да, да, чак сам не си повярва,, - помисли си той и влезе в стаята си.

Баща му крещеше след него, но момчето го игнорира напълно. Пльосна се на леглото и затвори очи. Реши, че единственото, от което се нуждае сега е горещ душ и много сън. Това и направи.

Съблече мръсните дрехи от себе си и прекрачи прага на банята. Той настръхна, когато краката му докоснаха студените плочки, затова бързо пусна горещата вода и тя плавно започна да се стича по тялото му, измиващ го до основи.

Техьонг искаше да заплаче. Искаше, но очите му бяха сухи. Нищо не излизаше.
Защото бе свикнал с всичко това.

Бе свикнал родителите му да не го поглеждат, той да страда и да не получава никакво внимание. Бе свикнал с постоянните обиди, че не е перфектният син. Бе свикнал с безразличието, да го третират като вещ, а не като човек и част от семейството, което също има трудни моменти в индивидуалното си развитие. Толкова бе свикнал на болката и самотата, че вече я чувстваше като част от него.

Техьонг така силно искаше да се върне в детството си, кратките две, три годинки, в които родителите му изобщо го зачитаха.
Но не можеше. Защото сега всичко се беше променило. Та те са едни от най-преуспелите бизнесмени в Корея, нямат време да се занимават с проблемното си дете.

Техьонг поклати глава. Знаеше, че няма смисъл да размишлява повече по тази болна тема, затова просто спря и се остави на водата. Фокусира се в това да изчисти ума си и да се наслади на приятния душ.

Горещата пара отпусна мускулите му, ароматният шампоан разбуди сетивата му и той затвори очи спокойно. Скоро, след като топлата вода се източи, Те обви кърпа около кръста си и излезе. Потърка косата си с друга, по-малка кърпа, облече се и си легна.

Минути по-късно вече бе задрямал, уморен от всичко случило се.