Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

LVIII.

- С какво мога да ви помог- хей не можете да влизате без позволение в този дом! Хей, спрете! - новото попълнение на работния персонал на семейство Ким, жена на сравнително млада възраст се разпищя, непознаваща Чонгкук, но на него въобще не му дремеше.

Никой не можеше да го спре. Той не я отрази, а направо връхлетя неканен в къщата на гаджето си, като се запъти нагоре по стълбите към добре познатата му стая.

Беше минало едно денонощие. Двадесет и четири часа, в които Чон обмисли всичко казано му и случило се до момента. И мамка му бе толкова объркан. Уплашен. Дори наранен. Буцата в тялото му не го напускаше, а напротив даже гняв се образуваше като обвивка около нея и притискаше гърдите му.

Наистина ли гаджето му бе виновен за изчезването на Феликс? Бе ли направил фаталното, в което Дахьон най-право го обвини? Как щеше да приеме истината?
Колко още случки бяха скрити от негово височество? За колко неща още Те го бе излъгал?

Сега Чонгкук смяташе да разбере всичко. Искаше да получи всички отговори най-после, колкото и лоши да са те.

Той без да чука, сигурно отвори вратата на стаята на Ким. Влезе вътре и веднага се сблъска с непоносима гледка, която накра сърцето му да се пропука.

Техьонг седнал или по-точно превил се на леглото си, целия блед, с огромни черни кръгове под очите, устните му напукани, косата мръсна и рошава. Видът на момчето крещеше "не съм добре". И бе прав.

Да види любовта си в това окаяно състояние леко казано го ужаси. Веднага му се прииска да се погрижи за него и да го обсипе с любов. Но не... сега не бе моментът, трябваше да се придържа към плана си.

- Техьонги? - Кук опита да звучи максимално стабилен и сериозен, което не се получи много успешно, защото гласът му излезе изключително слаб.

Техьонг обаче не реагира. Очите му бяха потънали в пода, той дишаше тежко и дългите му пръсти бяха увити около горната част на носа му, стискайки я.

Истината е че момчето се беше прибрало едва преди минути. Той прекара остатъка от тежката нощ на улицата. Беше заспал или по точно припаднал някъде по пътя за у тях, под влияние на тежкото си състояние и се бе събудил от едно улично куче, което започна да го лае.

Естествено, мига в който се прибра потърпя очакваното скастряне от леля си. С цялото си уважения към нея той я изслуша без да ѝ противоречи или прави скандали и след това просто се затвори в стаята си.

А тя милата, мислеща си че Те е бил цяла нощ с Кук навън, заблудено отиде на пазар, далеч от лошата реалност и наивно заприпка да купи на племенника си разни сладки неща, които да го зарадват.

Джису щеше леко казано да откачи ако разбереше, че Ким бе смъркал кокаин и то от някакъв си непознат наркоман в пропаднал нощен клуб, примесено и с една бутилка неизвестен алкохол. Но тази мисъл въобще не ѝ дойде на ум, именно защото тя въобще не очакваше такова поведение от детето си. Джису сбърка изтощението на Те от афтър ефекта на дрогата с проста умора от недоспиване. А само ако знаеше...

- Техьонг ще карам на право. Искам да ми обясниш всичко, което се случва с живота ти. Аз съм ти гадже, а имам чувството, че живея в някаква цветуща заблуда, която ти нарочно ми изграждаш, за да не виждам реално какви ги вършиш. Боли ме, хьонг. Боли ме да те гледам така и да чувам разни ужасни неща от хората за теб.

Техьонг вдигна леко кървясалия си, уморен поглед и го срещна с този на Чон. След като отново настъпи тишина Кук не издържа.

- Техьонг ти ли уби Феликс?

~~~
А така, стана тя каквато стана...