Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXIII.

Техьонг бавно вървеше по вече пустите улици на Сеул. Ноща бе паднала и мрак бе обсипал целия град. И точно в тази част на града, дори нощните светлини не можеха да помогнат за осветяването на околността. Именно защото уличните лампи се брояха на пръсти, магазини почти нямаше, та какво остава за някакви табели или билбордове. Почти никой не се навърташе навън след полунощ в този квартал.

Е, разбира се Те бе изключение. Думите забранено или опасно не съществуваха в неговия речник.

Хладният, типичен вятър подухваше и охлаждаше кипящото тяло на момчето.
Ким застана на ъгъла на едно старо, изоставено училище и се облегна на мръсната стена. Скоро усмивка се настани на лицето му, щом чу, че плахи стъпки го приближават. Нека шоуто да започне.

- Чонгкук! - ниско, дълбоко гласче огласи околността и усмквката на Техьонг стана, дори по-широка.

Ким се показа и насреща си видя светлокосо объркано момче, с не малко обемна уплаха в очите. Това го зарадва и нахъса още повече. Как обожаваше да го гледат със страхопочитание. Чувстваше се властен и могъщ над всичко и всички. Сякаш може да стори каквото си поиска, без някой да посмее да го спре.

- Ти не си Чонгкук. К-какво правиш тук? Къде е той?

Техьонг се ухили на слабостта в тона на Феликс и започна да говори сатирично.

- Ами ти? Какво прави такова малко, невинно момченце като теб в тази част на града. И то след десет вечерта. Та ти дори нямаш осемнадесет години, бебче.

- Ч-Чонгкук ми писа да се видим. Б-било спешно.

- Прочети съобщението му пак. Веднага.

- З-защо?

- Направи го! На глас!

Феликс подскочи и бавно извади телефона си от джоба, отвори полученото преди време съобщение от номера на Кук и започна да прави, каквото му бяха наредили, твърде уплашен за да протестира.

- "Фел, ела да се видим. Спешно е не ми отказвай, моля те. Ще ти пратя адреса и часа ей сега, бебче." - Феликс зачете, но накрая гласът му затрепери.

Усети се твърде късно. Беше се усъмнил, че Чонгкук ще му напише "бебче", но тогава не обърна особено внимание на думата.

- Т-ти си написал съобщението.

- А, добро утро! - Техьонг извъртя очи с досада.

- Н-но защо?

- Оф, ама ти си бил много глупав, бе. То ми замина желанието за бой, като ме караш така да ти обяснявам всичко подробно. По филмите не става така.

След тези думи Феликс настръхна и направи крачка назад. Зениците му се разшириха и той преглътна тежко.

- Май бързо забрави какво стана вчера, а?
Чонгкук, моето гадже и моята любов пропусна срещата ни, заеба ме, тотално забрави за мен, само и само, за да ти помагал за някакви глупави задачки по математика.

Агресивността на Техьонг лека по лека започна да се връща, щом си припомни вчерашните случки и това го направи да звучи още по-зловещо.

- Кой си ти, да ми отнемаш моя Чонгкуки?

- Н-не, виж, аз не съм искал да го отне...

- Лъжа! - Ким го сецна и на мига хвана Феликс за гушата, като стисна врата му, притисна тялото му до твърдата стена и даже леко го надигна от земята. Краката на момчето висяха във въздуха и той бавно започна да се задушава.

- Ще ти го кажа кратко, точно и ясно. Стой. Далеч. От Чонгкук. Той е мой, ясно ли ти е? Не се нуждае от теб или когото и да било друг освен мен.

- Д-д-добре...

- Разбра ли ме, пикльо?

- Д-да. - русият вече едва дишаше. Крайниците му трепереха, а кожата му бе цялата пребледняла.

Ким още малко го стиска и накрая по милост го пусна, а горкото момче тупна като чувал с картофи на земята шумно. Той започна да кашля осърдно и да трие зачервения си, обвит със следи от пръстите на Ким, врат.

- Надявам се наистина да си разбрал и да си си научил урока. Иначе ще стане още по-лошо. Гарантирам ти. - Техьонг се озъби, като го ритна в стомаха за последно и се изгуби нанякъде в мрака.

Феликс, със сълзи в очите от болка и треперещо, свито тяло, опита да се изправи.
Той разбра с какъв човек ходи Чонгкук и колко опасна е връзката им всъщност.

Та Техьонг забраняваше на гаджето си да се вижда с негов приятел, защото ревнува. Преби приятеля на гаджето си с лека ръка, като го докара с измама до някакъв изгубен от света квартал.

Това не бе нормално...

Един ден ако му прищракнеше можеше да посегне дори и на Чон. Феликс щеше да се опита да му помогне. И вероятно това щеше да е най-лошото решение в живота му.