Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XIV.

- Те, ще си навлечеш проблеми!

- Повече от тези, които имам в момента? Не мисля.

Техьонг и Чонгкук се намираха в един огромен, охолен магазин за алкохол и най-вече вина. Ким се беше сдърпал с продавачката, която просто си вършеше работата, но той отново не разбра поведението ѝ правилно. И сега нарочно, за "да и натрие носа" се канеше да открадне бутилка от най-скъпото вино, което предлагаха.

Защо ли? Ами защо не?

- Хьонг, недей го прави, ще те хванат!

- Не мислиш, че ми е за пръв път, нали бисквитке? - Техьонг само се изхили и приложи схемите си за крадене, които той сам бе измислил, действайки импулсивно, въобще не мислейки за последствията.

- Прикрий ме!

Чонгкук се паникьоса, но в същото време изпълни заканите на гаджето си и те скоро се намираха извън магазина, с откраднатото вино за хиляди вона, без да бъдат забелязани или спипани.

- Техьонг, защо трябваше да крадеш, по дяволите? - когато вече бяха надалеч от магазина Кук избухна.

- Защото е забавно. Кучката не трябваше да ми се прави на много остроумна. Трябва даже да е благодарна, че ѝ се размина само с това.

- Само с това? Та ти открадна вино, струващо сигурно колкото заплатата и!

- Да се радва, че не и потроших магазинчето. Че знаеш на какво съм способен.

След това настъпи тишина. Чонгкук се чувстваше виновен. Изражението му бе унило, главата сведена, искаше нищо от това да не се бе случвало.
Той никак не харесваше тези вандалски изяви на приятеля си, искаше той да върши само добри дела. И кой нормален би подкрепял гаджето си в развиването на точно такива хобита?

Просто характерът и възпитанието на Кук не одобряваха такъв тип поведение. Негова ценност бе добротата и нежността. Прави добро, и то ще ти се върне.

- Хайде да го пробваме! - изведнъж Техьонг отвори бутилката шумно, като хвърли тапата на земята и отпи глътка от червената течност.

- Не е зле, то за тези пари оставаше и да е де. Ето, опитай. - той подаде скъпия алкохол на Чон, но момчето поклати глава, отказвайки.

- О, хайде де, бисквитке. Не сме направили нищо кой знае какво. Да не сме заколили някого? Не смяташ да се цупиш за това цял ден, нали?

- Но Те...

Тъмнокосият обаче го прекъсна, като обхвана брадичката му здраво и свърза устните им във влажна, настоятелна целувка. Чонгкук усети натрапчивия вкус на виното от устата на Ким и започна да се движи синхронно срещу него. Просто не можеше да устои... Когато се отделиха и двамата се усмихнаха. Те доволно, а Кук срамежливо. Пак се бе предал в сладките ръце на изкушението...

- Знаех си, че това ще помогне. - Техьонг намигна и щипна бузките на брюнета, който се опита да скрие усмивката си, но неуспешно.

- Това не значи, че все още не съм ти ядосан. Не може да правиш така, Техьонги.

- Нека просто се насладим на остатъка от срещата ни, става ли?

Чонгкук въздъхна, но все пак кимна. Двамата отпиха още малко от виното на екс, горчивата течност, спускаща се надолу по гърлата им и скоро вече главите им бяха стабилно замаяни. И двамата изобщо не държаха на алкохол, главно, защото не пиеха никак често.

Те започнаха да вървят по улиците, пресушавайки бутилката напълно, клатушкайки и смеейки се. Бе ранен следобед, а момчетата вече се бяха напили посред бял ден.

Те вървяха още малко и скоро стигнаха до къщата на Чонгкук. И да ги питате няма да отговорят с колко усилия и как изобщо успяха да стигнат до там.

И двамата пияни и почти, неосъзнаващи какво правят разбиха устните си силно. Кук, залят от страстта на изпития алкохол целуна диво Техьонг, а той от своя страна го притисна срещу входната врата.

Ким веднага отвърна на внезапните страстни ласки на по-малкия и го вдигна, като положи големите си ръце върху дупето му, стискайки го и започна да изкачва стълбите внимателно.

Чонгкук, обвил ръце около врата и краката около торса на хьонга си, започна да оставя възбуждащи целувки по откритата кожа на шията му, мъркайки от насладата, заливаща го с всяка секунда, в която напрежението се увеличаваше.

Добре, че майката на Чонгкук не си бе у тях...

~~~
Готови за следващата глава:)?