Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXXIX.

Чонгкук и Техьонг вървяха хванати за ръка по коридорите на училището си.

Да, Те отново бе на училище.
Не можеше да стои у дома, в стаята си съвсем сам. Буквално се побъркваше. Гласът в главата му го побъркваше. Говореше му ужасни неща, а стените го притискаха, изнервяха и задушаваха.

Не можеше да стои на едно място, сякаш с тръни в гащите. Но единствените тръни бяха в ума му. Умотани мисли с жестоката, болезнена и отровна истина в края на бодлите.

Поне когато бе на училище, му беше по-лесно да игнорира Феликс. Когато Чонгкук бе с него можеше да забрави поне за момент за всичко лошо. Любовта на по-малкия го крепеше.

Часовете тъкмо бяха приключили и двамата вървяха в тишина. Е, наоколо бе пълна врява, но двамата не си казваха нищо.
Не, че бяха скарани или нещо подобно, просто Чонгкук не спираше да мисли за Феликс, а Ким не смееше да продума нищо.
Страх го бе, че може да се изпусне или че Чон можеше да разбере някак си. Да го прочете в уплахата в тона му или в искрящите му, пълни с вина и разкаяние очи.

Двойката почти бяха стигнали изхода на сградата, когато някакво едро момче се блъсна в Чон. И не, това определено не бе неволно.

- Я, по внимателно! - измърмори с дрезгав, надменен глас съученикът им.

- Какво си мислиш, че правиш? - Техьонг веднага застана пред Чонгкук и се наежи на непознатия.

Макар, че Те се губеше по размери пред момчето това не му попречи да се изперчи и да защити Кук. Все пак този бе блъснал любовта му.

А никой няма право да закача любовта му. Най-малко да го наранява.

- Вървя и едни малки педалчета ми се изпречиха на пътя. - каза подигравателно едрият и наоколо се чуха продължителни смехове от приятелите му, подиграващи се на двойката и възхваляващи дразнителя.

Учениците започнаха да се трупат около тях, все едно там се намираше най-голямата сензация на века. Всичките жадни за малко драма и караници след скучната училищна програма.

- Как ни нарече? - Ким изръмжа и се доближи на опасно разтояние от момчето.
Опитваше да е спокоен и да не губи контрол, но това влечуго пред него просто си го просеше.

- Техьонги, не. - Чонгкук продума и хвана ръката на гаджето си.

Непознатият само се засмя и изблъска Техьонг леко назад.

- Миличък остави го, нека си вървим, той е глупак, не си струва. - Чон прошепна, в опит да разубеди приятеля си, но бе прекалено късно.

Фитилът вече бе запален. А търпението на Ким отново изгоряло.

- Хайде повтори, мухльо! Как ни нарече? Да те чуя!

- Пълни. Малки. Загубени. Педалчет... - Техьонг дори не го остави да довърши.

Заби юмрука си в челюстта на непознатия и той залитна. Точен удар. Въпреки че Техьонг бе силен, този имаше мускули, двойни на неговите.

Те нямаше шанс.

- Техьонги, НЕ! - Чон извика, но уви по-високият блъсна Ким в стената и започна да го налага.

- За бога, не! Някой да помогне!

След като никой не се намеси, прекалено заети да снимат драмата за социалните си мрежи, Чонгкук опита да прекъсне боя сам, но така получи само лакет в лицето си.

Всички ученици скандираха и викаха, някои бяха уплашени, други развълнувани, но никой не се опитваше да ги спре или да повика помощ.

Все пак шоуто трябваше да продължи.

По-големият повали Ким на земята и му удари един последен удар. Изправи се готов да си тръгне, взел си мерака за бой. Все пак Ким не отвръщаше, а така не бе забавно.

Чон тъкмо си отдъхна, че всичко приключи сравнително бързо и без чак толкова сериозни щети. Той притича до приятеля си, но тогава Техьонг се изправи и с бърза крачка настигна високия.

Ритна го с всичка сила в краката, което го накара да се превие и падне на земята.

- Техьонг, спри!

Но Техьонг не чуваше.

Всичко в него бе изключено, освен това нервно, вътрешно образование, което изкарваше цялата му агресия навън.

Започна да раздава ритници по ребрата му и тъкмо щеше да го удари и в лицето, когато женски глас го прекъсна.

Ким получи дежавю и замръзна на мястото си. В този момент бе загазил повече, отколкото си представяшe.

~~~
Не питайте... и аз не знам вече.