Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XIII.

- Техьонг хайде, има пет минути, докато започнат часовете ни, отново ще закъснеем.

- Бисквитке, изобщо не ми се влиза в час. Имам математика, даскалката е толкова вкисната... А и няма да мога да виждам сладкото ти, малко личице.

- Ще се видим междучасието, мърморко. - Кук се засмя, ала Те не можеше да миряса. Не и докато не стане неговото.

- Чонгкукиии, нека пропуснем днес, нищо толкова лошо няма да направим.

- Не хьонг, не искам да изпускам важен материал. А и днес програмата ми е толкова приятна.

- Хайде дее, заради мен. Да ме направиш щастлив, знам, че го искаш. - Чонгкук като чу това, веднага започна да се колебае.
Бе готов на всичко за радостта на приятеля си. - Бисквиткее?

- "..."

- Направи себе си и мен щастлив. Кажи да, хайде!

- Аз...

- Моляя...

- Агх, ами добре, но само днес, ясно?

- ДА! Това е моето момче! - Те изписка от радост и гушна силно, не много уверения в решението си Чонгкук, който плахо обви и своите ръце около по-високото тяло на Ким.

- И сега какво?

- Като за начало да се махнем от тази проклета сграда. - Техьонг дръпна по-малкия за ръката и заедно напуснаха двора на училището.

- Имам идея, Чонгкуки покани ме на първа среща!

- Че защо аз да каня теб? Не съм ли аз по-малкият?

- Да, знам че ти си бебето във връзката ни, но аз ти признах първи за чувствата си, така че сега ти поемаш инициативата.

Чонгкук се изхили и понеже реши да е романтичен, откъсна една малка, лилава теменужка от близката полянка и падна на колене на Техьонг, пречиствайки гърлото си и преправяйки гласа си, така че да звучи още по-дълбок.

- Техьонг, ще излезеш ли на среща с мен?

- Не.

- Е, как така не?

- Бъди по-оригинален де!

Чонгкук се хвана за главата, но все пак всичко за неговата любов.

Той отключи креативността си и уви дръжката на цветенцето в кръг, за да придобие то формата на пръстен. Все още на колене, брюнетът хвана ръката на Техьонг и плъзна бавно и драматично растението около пръста му.