Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXII.

Чонгкук напусна библиотеката и започна да се оглежда. По улиците имаше хора, но никъде не се виждаше неговия Техьонг. Той обиколи целия квартал, но помен от момчето нямаше. Набързо отиде до близкия парк, а след това и до дома му.

Не, нямаше го.

Чон се хвана за главата. Вече идеите му за места се изчерпаха. Не знаеше къде да търси приятеля си. Но не можеше просто да стои и да чака, това щеше да го побърка.

Остана му един последен вариант, който силно се надяваше да му бъде полезен. Кук извади телефона си и бързо потърси в списъка си с номерата момче, с което не мислеше, че ще му се наложи да си пише или разговаря.

Хей, не се познаваме, но аз съм Чон Чонгкук, приятелят на Техьонг. Той ми даде номера ти за всеки случай, както и да е с него имахме нещо като скарване, той се ядоса и офейка нанякъде. Имаш ли някаква представа къде може да е?

Юнги хьонг:
Потърси го на покрива
на най-високата сграда
на този адрес...

На покрива?!?!?
Добре, благодаря ти,
хьонг.

Видяно✔.

Чонгкук, хем се зарадва, хем се ужаси. Какво по дяволите ще търси Техьонг на покрив? И то на висока сграда. Чонгкук се запъти натам по най-бързия начин и скоро се намираше отпред. Той погледна нагоре. На пръв поглед нямаше нищо нередно.

Но в ъгъла на покрива той видя до болка позната фигура. И то надвесила се надолу.
Стъпила на ръба, с единия крак във въздуха.

Чонгкук ококори очи. Сякаш видя живота си на лента. Секунди му бяха нужни да откъсне очи от гледката, да се осъзнае и да хукне да бяга към входа. По най-бързия начин той влезе вътре и започна да натиска копчето на асансьора. Миг по-късно прочете бележка, гласяща, че той не работи.

- Мамка му!

Със същата бързина Чон се запъти към стълбите. Започна да се качва нагоре, бягайки, като на няколко пъти се спъна.
Сърцето му тупкаше силно, дробовете му пареха, а крайниците трепереха. Беше ужасен и уплашен до смърт. Не знаеше какво можеше да стори Те.

Ами ако пък се подхлъзне? Ами ако се спъне? Ако стъпи на криво?

- Мамка му, мамка му!

Адреналинът в тялото на по-малкия бе в излишък. А глупавите стълби нямаха край. Краката му го заболяха, но той не спря и за секунда почивка. Единственото, което бе в ума му беше картинката на провесилия се Техьонг, което караше Кук да трепери. Скоро Чонгкук, най-после стигна върха. Задъхан и уморен, той изкачи и последните стълби към покрива и се озова на ветровитото място.

Широчко си беше там. Чон обиколи малко, поогледа се и видя тъмнокоското. Все още стоящ на ъгъла. Вятърът веещ косите и суитшърта му спокойно.

- Т-техьонги? Какво правиш, миличък? - Чон заговори възможно най-тихо и нежно, за да не го стресне.

Макар, че момчето леко подскочи, той не се обърна. Веднага позна гласа на любимия си.

- Ела тук, Чонгкуки.

Брюнетът изпълни заповедта и бавно се доближи до ръба.

- Те, не прави глупости...

- Хайде бисквитке, ела. - Техьонг, все още с гръб към гаджето си, разпери ръце настрани.

- Джак, обхвани ме. - Техьонг се изсмя, а Чонгкук сбръчи вежди, не знаещ какви ги говори Ким.

- Хайде де, Джак аз съм твоята Роуз. Хвани ме!

Кук накрая се усети за какво става дума и реши да послуша гаджето си. Той се доближи плътно до него, разпери ръцете си, долепи ги до тези на Те и постави главата си върху рамото му. Техьонг се изкиска и отпусна своята глава назад.

- Животът е нашият Титаник, бисквитке. Сега е красив, цял, недостижим, но един ден, на пръв поглед, безобиден айсберг ще ни съсипе.

- Техьонги, какви ги говориш? Недей скача, моля те! - Чон прошепна уплашено, обви ръце около кръста му и го стисна защитнически.

Ким започна да се смее и се обърна с лице към гаджето си.

- Чонгкуки, нямам намерение да скачам. Ти това ли си помисли?

- Ами, т-ти беше на ръба и се беше надвесил... все още си...

- Глупчо, няма да те оставя на този свят сам. Винаги ще съм добре. Или двамата или никой.

Макар и Кук да не бе сигурен в думите му, кимна. Момчетата се усмихнаха. Ким, че любовта му го последва точно по план, а Кук, че любовта му е добре и е в обятията му.

Чонгкук погали бузата му мило и отново го притисна към себе си в здрава прегръдка, отказващ да го пусне за следващите стотина години. Техьонг изви устни лукаво и стисна гаджето си.

Никой не можеше да пипа неговото. В противен случай щеше да има последствия.