Не мога да повярвам че и това мое бебче свърши ТТ сякаш беше вчера като качвах едва първите глави... аах спомени.
Това е любимата ми моя история и след като толкова я тътрих и бавих и умувах най-после успях да я завърша, юхуу.
Но не за друго, а защото наистина вложих всичко от себе си тук. Буквално съм стояла с часове да пиша и да редактирам по хиляда пъти главите. Да осмисля всичко, колкото се може по-обстойно, само за да звучи добре и да мога да опиша максимално емоциите на всичките персонажи.
Колкото и да харесвам клишираните истории, тук опитах да създам нещо различно и нещо, което може да се случи на всеки обикновен човек. Да се усеща не "като в приказките", а като реалност. Силно се надявам да съм се справила.
Наистина съм горда от това как се получиха нещата, все пак доста се старах. Чак като препрочитам някои глави и се усмихвам, от едно свое нещо да съм доволна...
Сега, благодаря страшно много за всички коментари и вотове, че останахте с мен в пътя до края, който не бе много кратък и не се отказахте от историята въпреки всичко.
Пълнихте ми душата с милите си думи и интерес към писането ми, уникални сте, обичам ви, нямате си и на идея какво нещо е да чета красивите ви коментари.
Краят... не знам колко от вас са очаквали такъв обрат на събитията, но се надявам и той да ви е харесал. Но просто още като започнах тази история си казах ИСКАМ трагичен край, а какво по трагично от смърт? А да ги разделяяяя не ми топлеше сърцето.
Отново ще кажа благодаря, с цел да стана досадна, обаче наистина съм много щастлива от подкрепата ви.
Но съм и тъжна също, защото не исках никога да спирам да пиша тук, амааа няма как.
Даже това трябваше снощи да го кача ама аз съм съч а пуси и бях емоционална и просто думите не ми идваха.
Така де
С някой от вас може да се видим и в другите ми истории, а ако не здраве да е.
Обичкам ви, баййй
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
