Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XLVII.

- Истина или предизвикателство, Чонгкуки?

- Истина.

- Винаги това избираш, скука. - Техьонг се изплези на по-малкото момче, което завъртя очи.

- Хайде изненадай ме, умнико.

- Ако знаеше, че след няколко часа те чака неизбежна смърт какво е последното нещо, което би направил? - Ким изстреля въпроса си, а Кук се обърна с лице към него и повдигна вежда.

Замисли се за секунда, но накрая заяви гордо отговора си.

- Да бъда с теб.

- Наитина? Не е да отидеш на някой концерт или да се натъпчеш с любимата си храна? Не мислех, че съм чак толкова важен за теб. - Техьонг направи очудена гримаса и се хвана за гърдите драматично, при което Чон се засмя и го бутна по рамото.

- Много добре знаеш, че ти си всичко за мен. - Кук каза тихо, като си спести думата "буквално", която бе напът да последва.

- Бих умрял за теб, Куки. Бих умрял за нас. - Техьонг продума този път сериозно и стисна малкото момче, стоящо с гръб към него и облегнало се на гърдите му.

- Точно сега предпочитам да живееш за мен. - Чон преглътна шумно, спомняйки си за съдбата на Феликс и незнанието дали изобщо е сред живите. Но той бързо прогони тези мисли, защото сега вниманието му бе изцяло насочено към Ким. Винаги трябваше да е така. Винаги е било така.

Техьонг пък от своя страна гушкаше крехкото, обвито от жълто на цвят яке, тяло на Чонгкук и опитваше да игнорира дяволския глас в главата си. И всъщност му се получаваше.

Когато бе с любовта си, по-лесно се справяше с Феликсовия шепот. Разсейваше се и не се подаваше на подлите шантажи на собствените си огризения и подсъзнание, присвоили си гласа на невинния Фел.

Сякаш главата му бе океанска стихия, която притихваше видеше и чуеше ли Чонгкук.

- Истина или предизвикателство, Техьонги?

- Аз няма да съм страхливец като теб. Предизвикателство, бисквитке.

- Целуни ме.

- Просто, но ефективно. - Техьонг се изкиска, хвана челюста на любимия си с една ръка и сля устните им в сладка целувка. И по дяволите и двамата усетиха потрепване сякаш им беше първата, но пък движеха устите си така, сякаш им бе за последно. Всяка една целувка, която си разменяха им замайваше мозъците и гъделичкаше стомасите. Какво да кажем, влюбена двойка, заслепена и омаяна.