XXXII.

717 108 19
                                    

Младото момче отвори сънено очи и погледът му падна върху спокойно спящата фигура до него. Усмихна се и прокара студените си, тънки пръсти по меката му, ухаеща на бебе коса, като отмести няколко кичурчета, паднали пред лицето му.

След това премина с кокалчетата си и по леко зачервените му бузки от съня. Кожата му беше толкова нежна. Приканваща за допир. Пристрастяваща. Накрая стигна и до устните му - разделени на две, заради тежкото му дишане. Той ги погали с два пръста и се наслади на мекотата им.

Припомни си как тези устни преминаваха любовно по цялото му тяло предната вечер и широка усмивка се залепи на лицето му. Как тези устни обсипваха плътта му с греховни ласки и целувки. Как телата им се сливаха и си даваха единствено любов и блаженство.

- Какво направи с мен, Хосоки? - Юнги продума и прехапа устна.

Не можеше да отдели погледа си от момчето до него. Сякаш ако спре да го гледа Хосок щеше да изчезне, да се изгуби някъде в сънищата си. Но единственият изгубен в този момент бе Юнги. Изгубен в очите на Хоби. Изгубен в него самия. В неговите ценни обятия и нежни, обичливи думи и действия.

Една случайна свалка в нощния клуб, в който с Техьонг бяха отишли преди дни прерастна в нещо по-голямо. И за огромен късмет на русокосия то бе взаимно.

Мин Юнги бе намерил човек, който да подбуди интереса му. Който най-после го кара да чувства странно гъделичкане навътре в стомахчето си.

Прихвърчаха опасни искри между двамата. При тази мисъл усмивката на русокосото стана още по-широка. Той сложи ръка пред устата си и сърцето му се разтуптя. Това студено и грубо сърце най-после започна да бие лудо. Юнги най-после започна да изпитва чувства, непознати за него.

Привличане и грижа. Най-после бе намерил малко желание за живот.

Момчето до него се размърда лениво и Мин веднага обърна главата си на другата страна и затвори очи, като се направи на заспал.

Не искаше да бъде хванат да зяпа. Той не желаеше да показва нежната си страна, която претендираше, че не съществува.
Пък и си бе малко зловещо да отвориш очи и да видиш някой да те изпива с поглед.

Скоро, обаче телефонът му извъня в тихата стая. Досадната мелодийка, когато получиш съобщение се чу няколко пъти подред и стресна Мин.

Техьонг:
Юнги, спиш ли?

Техьонг:
Трябваш ми спешно.

Техьонг:
Вдигай си мързеливия
задник и ела да ми помогнеш.

Техьонг:
Хайде!!!!

Юнги се намръщи.
Какво ли бе намислил приятелят му отново?


С какво да ти помагам толкова рано сутринта?

Техьонг:
Рано ли? Обяд е глупако.

Техьонг:
И искам да сложим
един идиот на мястото му.

Техьонг:
Побързай, че ръцете
ме сърбят вече.

Те стига, не прави глупости!

Техьонг:
Няма да ги правя сам, споко :D
Хайде идвай, чакам те пред нас.

Не ми се идва. Не съм в настроение да пребивам никого, а и съм зает.

Техьонг:
С какво, да се давиш
в депресия и отчаяние ли?

Мин извъртя очи. Техьонг толкова бе зает с неговите си неща напоследък, че дори не беше разбрал, че приятелят му се среща с някого вече почти седмица.

Техьонг:
Ти ебаваш ли се с мен?!
Наистина ли няма да дойдеш?

Не.

Техьонг:
Майната ти, Юнги.

Пази се, Те. И не върши простотии,
за които после ще съжаляваш.

Видяно✔.

Юнги въздъхна, но дрезгав глас го стресна и накара да забрави за Ким и за всичко останало.

- Всичко наред ли е?

- Да, Хосоки.

Хоби кимна и остави малка целувка по нослето на Юнги. Той се усмихна и сви на топка в леглото, като захвърли телефона си нанякъде. Хосок обви ръце около русокосия и двамата се отдадоха на времето, което имат само за тях.

Psycho Love //taekook// Where stories live. Discover now