Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

VI.

Дворът на училището по време на часовете изглеждаше така пуст и необитаван. Изведнъж задуха силен вятър и новопреместилото се момче, точно по сметки и изчисления бе останало само.

Марк тръгна да се прибира в сградата, защото сега нямаше на кого да прави шоу, тъй като приятелите му бяха изчезнали някъде, но бе спрян от издърпване за ръката. Той се обърна рязко и съзря непознато за него момче.

- К'ъв си ти?

Те се издразни още от първата дума, която отрони момчето. Стисна го и го повлече извън двора. Все пак тук бе твърде опасно, можеше по всяко време някой учител да ги види. Или по-лошо, самата директорка.

- К'во по дяволите правиш, бе? - Марк продължаваше да бърка в здравето на Техьонг с речника си. - Стига си ме дърпал, откачалка!

На Ким накрая му кипна и заби новия рязко в една стена.

- Дечко, ти за какъв се имаш, м? - тонът му бе прекалено спокоен.

- К'во искаш от мен?

- Въпросите тук ги задавам аз, ясно? Ти какво си мислиш сега, че като се преместиш тук ще си правиш каквото си вършил и на село ли? Имаме си правила в това даскало и такива като теб, малоумници които не ги спазват са ми любимите. Обожавам да ви слагам на мястото! - погледът на Техьонг бе с най-тъмния нюанс на черното и зловеща усмивка се бе настанила на лицето му.

Марк потръпна и най-накрая реши да си затвори устата. Твърде късно обаче. Вече го бе предизвикал.

Ким си спомни думите на Юнги и яростно заби юмрук в лицето на новия. Той изпъшка и обхвана носа си, който едва ли все още бе цял от силния удар.

- Я да видим сега, още въпроси имаш ли? - Техьонг се забавляваше.

Удари го няколко пъти в стомаха и го изрита в краката, за да може момчето да падне на земята. То се прививаше от болка, докато тъмнокосият риташе ребрата му като футболна топка.

- Ще ме слушаш ли от сега нататък? Ще продължаваш ли да ми се правиш на интересен? На мен и на Юнги? - последва още един ритник - Или ти трябва още по-обстойно обяснение на нещата..?

Новият стенеше от болка на земята и опита да каже едно "не", но се задави със собствената си кръв. Техьонг щеше да продължи да го налага, но бе прекъснат от Юнги.

- Хайде стига толкова, приятел. Мисля, че тоя си научи урока. - русокосият потупа рамото на Ким и той се изправи.

- Апф, дори да не е с радост ще се срещнем отново. - Техьонг намигна на страдащото момче на земята, сякаш канещ го на среща.

Мин се засмя, удари му един последен ритник в лицето, като се изплю отгоре му и двамата офейкаха от тясната уличка. Зарязаха клетия Марк да се гърчи болезнено, целият в кръв и рани, не разбрал от къде му е дошло.

- Да хапнем нещо? Че доста огладнях... от многото учене, разбира се. - Мин заговори саркастично, а Те се изкиска и кимна доволно.