Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXXV.

Мрак и студ отново бяха обсипали улиците на Сеул. А на Ким Техьонг отново не му пукаше. Той крачеше бързо по празните, полуосветени пътища, задъхан и почти останал без сили.

Целият кален, мокър и в кръв. Чужда кръв.
Целия ден Те бе прекарал в гората, точно на мястото, където се случи фаталното всичко. В плач, в паник атаки, в разкаяние и в умуване какво по дяволите да прави с Феликс. Накрая, буквално болният му ум успя да намери начин да се оттърве от тялото. Не бе лесно, но той не се предаде.

Не рискува да остави и най-малката следа след ужасното си престъпление. Вече нямаше улики и доказателства. Поне така си мислеше той. Беше заличил всичко друго, но не и кадрите в мозъка си. Те бяха нещото, което щеше да преследва момчето до край.

Ким побърза и скоро бе пред дома си. Плавно и тихо отвори входната врата и влезе в топлата си къща, винаги миришеща на един и същи ароматизатор. Той внимаваше да не събуди някого, защото видеха ли го в този вид определено нямаше да си спести купища въпроси. Почти реши, че е успял да достигне банята, без да привлече ничие внимание, но тогава чу шум зад себе си.

Проклета огромна къща, пълна с хора.

Той се обърна изведнъж и видя една от прислугата да го гледа с паника и шок в очите. По дяволите.

- Нито дума за това на нашите, ясно?

Клетата жена нямаше друг избор, ами да кимне и бързо да се омете от там. Не искаше да си има проблеми, а също и да бъде изгонена от работата си, която ѝ помагаше да живее, затова щеше да се преструва, че нищо не е чула и видяла.

Техьонг влезе в широката баня и съблече мръсното си, потно облекло. Натика го бързо в една черна чанта за боклук и я завърза, готов да я изхвърли после. Можеше да си купи още хиляди такива дрехи, така че нямаше да рискува родителите му да видят кръвта по тях.

След като премахна и боксерките си, тъмнокосият пусна горещата вода и застана под душа. Започна да търка косата, ръцете и голото си тяло със сапун, ухаещ на виолетки. Искаше да премахне цялата мръсотия от себе си.

Но колкото и да търкаше нямаше да успее да измие спомените и вината си. Те вече бяха залепени за кожата му, бяха като татуировки по кожата му - незаличими и живеещи с него вечно, измъчващи го до край. Техьонг преглътна и стисна очи, пречещ на сълзите му отново да излязат.

Чувстваше се по толкова непознат за него начин, толкова слаб... Всичко, за което можеше да мисли в момента бе Чонгкук. Спря, дори да си спомня за тялото на Фел за миг, но започна да умува за Чон.

Ами ако той разбереше? Как ли щеше да реагира? Дали щеше да се уплаши и да го зареже? Или да го предаде на полицията? Да се изнесе далеч от него?

Въздухът на Те отново започна да изчезва и горещата пара правеше дори по-трудна задачата му да диша, затова той набързо изми пяната от себе си и спря водата.
Обви тялото си с една чиста кърпа и бързо притича до стаята си. Облече се с нови, чисти дрехи, подсуши косата си и взе телефона си в ръце.

Куки, трябва да се видим.
Веднага. Ще те чакам пред вас.