Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXIX.

- И така, тоя мухльо... пъ-ълният мухльо се прави на жертва пред моя Чонгкуки... пред МОЕТО гадже. И нашият... понеже е мистър загрижен за всеки, иска да говори с него. А ако говорят он'я малоумник ще разкаже, че ходих да го заплашвам. Ма, аз нищо не му напраих толкова... само за врата го хванах. Жив е нали? Жив е. Д-да е благодарен... и на това. - Техьонг надигна вече почти празната си бутилка със Соджу и я пресуши до дъно.

Стисна очи от силния, изгарящ гърлото му и стомаха алкохол и трясна стъкления предмет на бара, ядосано.

- И на-на всичкото отгоре... се скарахме днес... заради същия тоя мухльо, за който ти разправям... и викнах Юнги, ей оня блондито... с който дойдох... викнах го, уж да ме успокои... а той... глупавият му, депресиран задник си намери няк'ъв тип, с който отидоха в тоалетните. Да вършат чудеса там. Бебета ли, к'во да правят и аз не знам. И ме заряза сам д-да си лея мъката. Гей такъв. - Ким от сигурно час висеше на бара, седнал върху един висок стол в нощния клуб, в който Юнги го доведе, уж за да се разведри, пиеше Соджу и надуваше главата на бармана, който почти не го слушаше.

Все пак човекът имаше работа за вършене, не му плащаха да е психолог на пияни души.

- Чонгкук е мой мама му стара! Мой, м-моя собственост. Аз го притежавам. Не може друг да го... пипа или да му отвлича вниманието или да прави к'вото и да е с него. Мразя да го докосва друг, мр-мразя да го поглежда друг! - Техьонг се протегна да вземе още една бутилка алкохол, но барманът го спря.

- Пич, ако изпиеш и тази ще припаднеш.

- Аз ти разправям житейските си п-роблеми, ти тука за припадания ми говориш. Дай ми бутилката ВЕДНАГА.

- Не, приятел. За твое добро е. - барманът прибра алкохола настрани, а Ким се ядоса, слезе от стола и го ритна яростно.

- Ама, че работа. В нощен клуб и алкохол не дават на човек. Боже, боже, накъде отива тази страна... развалиха я та'я държава!

Ким започна да обикаля наоколо. Бе страшно пиян - главата му бе замаяна, повдигаше му се от горещия, мръсен въздух, и му се виеше свят, едва стъпвайки на краката си. А проблясващите, ярки неонови светлини не му помагаха особено.

На няколко пъти се блъсна в танцуващите, също подпийнали хора, от които получи куп ругатни, но това не го интересуваше изобщо. Дори по едно време момиче, облечено доста провокативно започна да му се натиска, искайки си своето. Но това бе последното нещо, което Техьонг желаеше, затова я отблъсна грубо, без да се замисли.

Макар и доста трудно, със залитания и спъванки Ким намери изхода на клуба и най-после напусна задушното, претъпкано помещение.

Заряза Юнги и момчето, с което той се натискаше в тоалетните и тръгна напред.
Препъваше се, залиташе, но все пак не смяташе да се откаже, докато не изпълни целта си.

А именно да стигне до къщата на Чонгкук.

~~~
Осъзнавам, че трябва да се стегна и да ъпдейтвам по-често ама............. само го осъзнавам