Техьонг чакаше часовете на Чонгкук да свършат в пустия двор на вече бившото му училище и си играеше на телефона, колкото нещо да го разсейва.
Той беше най-после признал на Кук, че го изключиха, в следствие на онзи побой. Ким се извини на гаджето си за поредната лъжа и той разбира се му прости, макар и с доста извинителни целувки, гушкане и умилкване от страна на по-големия. Та Чонгкук не го остави, заради убийството, за това ли щеше?
Родителите му бяха съобщили, че с малко помощ и подстръки от Джису, Техьонг е бил записан и приет в друго училищно заведение, за да успее да завърши годината. Не толкова елитно, но все пак синът им не излезе с добро училищно досие, а и времето ги притискаше.
Ким от своя страна бе обещал на леля си, че ще се стегне и ще даде всичко от себе си да завърши и да си вземе изпитите, като учи и посещава редовно часовете.
Но можеше да започне това и от другата седмица, нали? Все пак Чонгкук бе по-важен от някакво си училище.
Техьонг продължи да си играе, докато накрая не му излезе съобщение, че мобилният му остава без батерия. Тъмнокоското изпсува на ум и захапа устна, като прибра телефона в джоба на якето си.
Скоро той усети присъствие до себе си и вдигна глава очакващ да види чифт тъмни, познати и добродушни орбити, но за негово нещастие не се срещна с тях.
- Теб не те ли изгониха, какво правиш тук? - Сехун смело се изребчи насреща му, а Техьонг реши да игнорира спонтанното му, заядливо ежене за доброто и на двамата. - На теб говоря, богаташче!
При това наименование Ким стисна челюст. "Мисли за Чонгкук, мисли за Чонгкук."
- Какви си ги наговорил на Чонгкук отново? С какви препарати промиваш мозъка му, че приятелят ни не ни поглежда вече, та даже и ни отбягва? Какви лъжи му умотаваш около наивния характер, че той вместо да зареже теб, истинския престъпник бяга от нас?
Техьонг дишаше тежко през устата и забиваше нокти в дланта си. Търпението му бе на косъм да се откъсне. Нишката се бе изтънила почти до край, а Сехун сякаш нарочно вадеше ножа.
- Отговаряй като те питам или поне ме погледни в очите като мъж, не говоря на мухите!
Техьонг си пое дълбоко въздух и стисна очи, а след като ги отвори те вече бяха с няколко нюанса по-тъмни. Веждите сбръчкани, юмруците свити, нервите опънати.
YOU ARE READING
Psycho Love //taekook//
Short Story"Дори смъртта не може да ни раздели." #1 in Psycho