Ｐｓｙｃｈｏ Ｌｏｖｅ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

XXVIII.

Чонгкук прокарваше пръсти по меката, тъмна, ухаеща на свеж шампоан косичка на гаджето си, чиято глава бе отпусната в скута му.

Момчетата, тоест Кук, след като се беше върнал от училище, отново бяха отишли в дома на брюнета. Техьонг естествено не бе ходил под предтекст "че се бил оспал". Пълни глупости, ако питате Кук. Но щеше да приеме тъпото оправдание. За сега поне.

Те си почиваха в леглото на по-малкия, потънали в тишина, всеки плуващ в океана на собствените си мисли.

Всъщност Ким се наслаждаваше на масажа на скалпа си и на лекото поскубване на кичурчетата му от Чон. Но Кук не спираха да го заливат вълни от размишления. Чак главата му щеше да експлодира и това, което щеше да излезе от там е лава, пълна с различни мисли за русокосия си приятел.

Феликс най-после бе дошъл на училище, но държанието му бе коренно различно. Той не седна с него, Минхьок, Дахьон и Сехун на обяд, през междучасията стоеше сам, отбягваше всякакви разговори и въпроси, изражението му бе някак стресирано, сякаш е видял призрак, оставил лош спомен у него. Все едно напълно нов човек бе заменил техния приятел.

Нямаше ги любопитните му, весели и усмихнати черти. Нямаше го онова момче, контактуващо с всеки. Единственото нещо, което той пророни за деня бе същият сух и притеснен въпрос "Кога ще поговорим, Кукси?"

Какво се бе случило? Чонгкук не можеше да си обясни. Желаеше да поговорят, но Техьонг веднага след училище дойде да го вземе и отново се разминаха.

- Бисквитке? Какво толкова мислиш? Гледаш в една точка от половин час без да мигаш. Ще ти изсъхнат очите, после как ще се наслаждаваш на моята красота. - Ким погъделичка по-малкия по врата с цел да го разсмее, но не му се получи.

- Ах, хьонг. Не мога да спра да мисля за Феликс. Нещо е станало с него...

Техьонг като чу това име моментално се напрегна. Тялото му се стегна, а сърцето заблъска срещу гърдите диво.

- Какво?

- Не знам, Те. Не иска да ми каже. Но ясно си личи рязката му промяна. Държи се много различно.

- Не си губи времето да мислиш за него. Сигурно го прави, за да привлече вниманието ти.

- Не мисля, че е така. Не го познавам от вчера. Фел не е такъв.

Ревност отново изпълни вените на Ким и се смеси с бушуващата му кръв. Дори и да стоеше настрана, Феликс пак ставаше обект на мисли от гаджето му, да му се не знае.

- Не виждам смисъл да се занимаваш с него. Най-добре изобщо да спреш да му говориш.

- Хьонг, той ми е приятел!

- А аз съм ти гадже! - Техьонг се изправи и заключи поглед с брюнета.

- Какво общо има това сега?

- Това, че ти казвам да спреш да се виждаш с него!

Чонгкук сбръчи вежди тревожно, но все пак смяташе да остане твърд този път.

- Техьонги, не разбирам това от ревност ли го правиш, след като знаеш, че обичам само теб, но не може да ме спреш да се виждам с приятеля си!

- Ще я видим тази работа. - Ким слезе от леглото на Чонгкук, облече си якето бясно и бързо излезе от къщата му.

Кук този път дори не опита да го догони. Не беше направил и казал нищо грешно, нали?
Момчето зарови лице в шепите си и се зачуди какво да прави.

Сърцето му се късаше и едната половина Техьонг отнесе със себе си като тръгна. С всяка секунда Кук започваше да съжалява, че си отвори устата. Ако се беше примирил, сега тъмнокоското щеше да лежи в прегръдките му и нямаше да е ядосан и кой знае къде на майната си.

Той прокара пръсти през косата си и въздъхна. О, колко зависим бе Чонгкук от гаджето си....

~~~
БТС ще ме убият и Ники Минаж ще им помогне. След това ще дойдат на гроба ми и ще пеят Idol и аз ще пея с тях, нищо че съм заровена.